Йохан Волфганг Гьоте

превод: Димитър Подвързачов

Събра се пак нашият веселий хор
за дружното ergo bibamus!
Звънтят сал стакани; не чуй се говор-
лозунгът ни й: ergo bibamus!
Завет е от наште деди той приет,
недейте забравя вий тоя завет, -
нек ехото чуйме да гръмне, в ответ
на нашето ergo bibamus!

Отивам, блажен аз, при ангела мой
и мисля си: ergo bibamus!…
Отхвърлен от нея, намерих покой
пак в славното ergo bibamus!…
Държи ли ви тя все на свойте ръце,
или ви отблъсне, кат смръщи лице, -
бъдете със весело сявга сърце
и пейте все ergo bibamus!

Отивам далече от родний си край
и пея си: ergo bibamus!
И мен ми е леко - сърце не страдай
със чудното ergo bibamus!
Сюртюкът ми вехти тук-там е пробит,
закърпен наново и лошо зашит -
но няма от нужди да бъда убит
аз с своето ergo bibamus!

Защо пък да водим ний разговор друг?
Аз зная едно сал: bibamus!…
Ний празник особен днес имаме тук, -
викнете пак: ergo bibamus!…
Във радост безгрижна умът ми хвърчи,
мъгли се разсейват, - там нещо личи:
Ей раят небесен пред мойте очи, -
да чукнем и викнем: bibamus!

——

*Ergo bibamus! - „Прочее да пием!”

——————————

сп. „Българска сбирка”, бр. 4, 1.04.1900 г.