Петко Дилков

Точни данни за това кога е създадено селището не се откриват. Името на селото като Брестовиче, Брест се споменават в турски данъчни регистри през 1523 г. и след това, но няма сигурни сведения, че селото е съществувало при падане на България под османско владичество. В публикации на някои автори Брестовец се отъждествява с Павликянска Брестовица (Брестовиче-и павликян), посочено като тимар на Хазър Добрица през 1413-1420 г., но от нови сведения (автор Р. Ковачев) се вижда, че Павликянска Брестовеца се е намирала между селата Новачене и Санадиново, заселено с католици павликяни, по-късно изчезнало.

Различни археологически находки открити в землището на селото показват, че тези места са обитавани от най-дълбока древност. След завладяване на тези земи от римляните (към 29 г. пр. Хр.) и изграждането на римската пътна станция Сторгозия, прераснала през следващите 300 години в значително римско селище, в района на днешното село Брестовец са съществували летни римски вили, чиито останки се отриват днес. През 1912 г. тук е намерена римска бронзова лампичка , а през 1986 г. в местността “Дъртите лозя” на площ от около 50 дка са открити фрагменти от строителна и битова керамика, каменни блокове и архитектурни детайли от съществувала римска вила. Намерена е оброчна плочка с релефно изображение на боговете Аполон и Диана. Както личи от запазения надпис плочката е посветена на боговете от собственичката на вилата Викторина Примава. Вероятно готските нашествия през трети век слагат край на цветущото развитие на този край.

Други археологически находки показват, че през античността и средновековието в местностите “Здральовец” и “Каменец” са съществували селища, което личи от откритите останки на площ от около 30-40 дка. Изследователите предполагат, че тук животът е продължил и през началните години на османското нашествие, но не е установено как са се наричали селищата, изчезнали впоследствие.

За произхода на името на днешното село Брестовец има две версии. Според стари предания, разказвани от дядо Начо Черешаров, името е свързано с преселници от с. Брест, Никополско, заселили се тук по волята на турския ага, за да работят на нивите му. От умалително на Брест селото започнало да се нарича Брестовец. Потомци на първите заселници са фамилиите Калиянови, Демекови, Манафски, Беркови, Маринови и Черешарови.

Според акад. Юрдан Трифонов името на селището идва от многобройните брястови дървета по тези места, съществували до към 50-те години на ХХ в., загинали в последствие от заболяване.

По време на турското владичество селото принадлежи към Плевенския вакъф. В първоначалния текст на завещанието от 1496 г., където е казано, че към вакъфа спадат Плевен и 33 села от Плевенско, Никополско и Ловешко, Брестовец не е посочено сред изброените села, което може да означава, че селото все още не съществува. Като вакъфско село Брестовиче (Брестовец) е посочено в турски данъчен регистър през 1523 г. с 18 домакинства и 6 неженени мъже. Отбелязано е, че всички домакинства са български. Наред с околните села Брестовец е посочено като вакъф на Али бей.

Селото нараства и след 20 години през 1544 г., според турски документи, в Брестовец живеят 46 домакинства, 31 неженени мъже и 2 вдовици. В селото има вече и 6 мюсюлмански семейства, като е отбелязано, че едно от тях наскоро е приело исляма. Според мнение на изследователи мюсюлманските семейства не са новопристигнали турци, а българи, приели исляма, за да облекчат социалното и икономическо си положение.

Селото се утвърждава като селищна единица, защото наред с по-големите села от Плевенския край и Брестовец е посочено през 1548 г. като селище даващо войнуци на турската армия. В турския войнушки регистър от това време е записано, че от Брестовец войнук е Душман, син на Добромир, а негови ямаци (заместници) са Стойко, син на Радослав от Петърниче (Петърница) и Рад, син на Недко от Дубник (Дъбник). Ямак на Кръстьо от Петърница е също така Трифон от Брестовец вместо баща си Добромир, както и Драгул, син на Недул от Брестовец.

В своята “История на Плевен” акад. Юрдан Трифонов споменава, че според стари турски документи между селата Брестовец и Къртожабене се намирал турски чифлик наричан “Петрак”, като част от приходите му през 1830 г. получавал спахията Ахмед Мехмедоолу. Явно част от землището на Брестовец е било спахийско владение и не е принадлежало към Плевенския вакъф. В турския данъчен регистър от 1544 г. е посочено, че освен 46-те български ханета спадащи към вакъфа, в Брестовец има още 2 ханета и 8 пълнолетни мъже причислени към тимар, което със сигурност е владението на турския спахия. Според документа от 1830 г., посочен от Юрдан Трифонов, между ползвателя на чифлика Ахмед Мехмедоолу и плевенския мютевалия Осман бей възникнал спор, защото първият твърдял, че освен чифлика издръжка му дължи и село Брестовец. Интересът на турския спахия е бил оправдан, защото селото по това време е доста добър приходоизточник. В султанския ферман от 1823 г. за пререгистрация на вакъфа, на Брестовец е определена плата от 5990 акчета.

Зависимото положение на българското население след падане под османско владичество се определя основно от формата на собственост върху земята. Феодалната турска държава въвежда т. нар. спахийска система за владеене на земята. Всички селища заедно с населението и обработваемата земя се разпределяли на спахилъци, които се раздавали за ползване и издръжка според заслуги и бъдещи военни задължения към държавата и султана. Турската администрация водела редовно данъчните регистри, където подробно по селища и господари се описвали броя на домакинствата и данъчните задължения. Селяните нямали право да напускат селищата и да се заселват другаде. Избягалите селяни трябвало да се издирват и връщат на старите места, но това не винаги ставало. Всеки турски спахия имал нужда от допълнителна работна ръка, не гонел новопристигналите и впоследствие те били вписвани в данъчния регистър на новото селище. В запазен турски данъчен регистър от 1617 г. е посочено, че в Брестовец допълнително са вписани 2 домакинства за плащане на данък джизие, а през 1631 г. допълнително вписаните за плащате на същия данък са вече 12 домакинства.

Както посочихме, Брестовец и всички околни села спадали към Плевенския вакъф и, макар че се ползвали с известни привилегии относно данъчни задължения към централната турска власт, не били пощадени от многобройните данъци и такси - постоянни и временни, действащи и въвеждани от турската администрация през различни периоди от времето.

В началото на ХІХ в. османската власт издава редица законодателни актове и разпоредби, насочени към оживление и по-нататъшно развитие на производството и търговията, наложени от обективното развитие на социално-политическите процеси в разлагащата се феодална турска империя. По понятни причини, основно поради пределно бюрократизираната и корумпираната турска администрация, тези реформи протичат бавно и мъчително и се проточват значително във времето, но фактически те поставят основите на капиталистическите производствени отношения в страната.

Няма достатъчно писмени сведения, които да показват развитието на село Брестовец през годините на турското робство, но по данни от различни автори, изследващи Плевенския край през този исторически период, може да се съди, че селото, както и всички околни селища, не е пощадено от бедите и нещастията, връхлитали местното население през годините на робството.

Феодалните размирици в Османската империя в края на ХVІІІ и началото на ХІХ в. и т. нар. “кърджалийско време” предизвикват разграбване и разсипване на много селища. Тогава е изгорен и манастирът “Св. Георги”, намиращ се в “Кайлъка”, вероятно в близост до село Брестовец. По разкази на стари хора, записани през 1901 г. от кмета Иван Юрданов, под заплахата от кърджалийско нападение, монасите закопали манастирските ценности и тръгнали да бягат към Ловеч, но били застигнати в Бохотското землище и избити. Манастирът бил опожарен. Не било пощадено и селото. Хората панически се разбягали из околните гори.

Чумната епидемия през 1837 г. била страшен бич за местното население. Обхванати от ужас хората напуснали селото. По сведения на стари хора брестовчани избягали в Кятинското бранище, където построили временно поселище от колиби и землянки. Там изкарали до късната есен, изчаквайки отслабване на епидемията.

Към средата на ХІХ в. след премахване на спахийската система и въведените икономически реформи се чувства оживление в развитието на селищата около Плевен и разширяване на зърнопроизводството и търговията. В града се заселват и мнозина по-предприемчиви селяни, което се улеснявало от Осман бей, мютевалия на Плевенския вакъф. Прадядото на Вацовци - Тоно от Брастовец, заедно със сина си Кучо, се заселват в Горни Плевен, като им бил отпуснат от бея дървен материал за строеж на къщата. Впоследствие Вацовци забогатяват, построяват си нов дом в близост до църквата “Св. Николай” и стават известни и тачени общественици и търговци.

Съживяването на селата и разширяване на зърнопроизводството предизвиква и оживление в търговията. От плевенските села се изкупуват значителни количества зърно, вълна, пчелен восък и др., които се изнасяли към Европа или били предназначени за пазарите в империята.

Засиленият търговски интерес предизвикал и масово откупуване на десятъка и други данъци от едри търговци, което се стоварва със своите отрицателни последици върху селското население. За турската администрация било важно да събере данъците без да се интересува от състоянието на данъкоплатците. В своите изследвания Михаил Грънчаров посочва че, през 1871 г. едрият свищовски търговец Цвятко Радославов в съдружие с Иван Вацов откупува от Юмер бей десятъка на селата Тръстеник, Горна Митрополия, Брестовец и Гривица за 280 хил. гроша. По това време Иван Вацов е вече състоятелен търговец. През следващата година той откупува десятъка на Брестовец за 35 хил. гроша и на Бохот за 52 хил. гроша. От запазените търговски тефтери от онова време се вижда, че печалбата от събиране на десятъка често достигала 50 процента.

Манифактурните стоки навлизат по-широко и в селския бит. Плевенските търговци поддържат доста оживени връзки с плевенските села. Над 60 души от Брестовец са постоянни клиенти на търговеца Христо Бояджиев. Отбелязаното в неговите тефтери показва, че закупуваните стоки са предимно за лична употреба, но явно стоки са закупувани и за бакалниците на Пачо Бакалчето и Печо Димитров Сарафчето от селото. Напредък бележи и развитието на занаятите. През 1874 г. с кожухарство в селото се занимавали Петко Гетов и Никола Кънчов, а воденичари били Първан Вълов и Гето Воденичаря.

Към 1860 г. с. Брестовец има вече към 120 домакинства, което означава, че в селото живеят около 600 души. Общият повей на обновлението и духовното пробуждане през годините на Възраждането се чувства и в Брестовец. През 1841 г. наред с околните селища и брестовчани оказват помощ при строежа на мъжкото класно училище в Плевен. Стремежът към образование и тук не е чужд и през 1866 г. в Брестовец е открито първото училище.

Оскъдни са сведенията, достигнали до нас за участие на брестовчани в национално-освободителните борби. По сведения, разказани от дядо Парашкев Берков, имало един селянин от Брестовец на име Нейко Оджов, който бил заточен в Диарбекир. Какво е сторил не е запомнено, но явно то не е било маловажно, за да получи такова тежко наказание.

По-известен е Георги Фотев. Той е роден в Брестовец през 1848 г. в бедно сирашко семейство. Петнадесетгодишен го дали за чирак при чорбаджи Георги от Бохот. При опит да защити младо момиче той убива турчин, което го принуждава да избяга в Румъния. Там попада в средата на българската революционна емиграция и прегръща идеите на освободителната борба. Нелегално е преминавал в България с поръчения до Ловеч, Плевен и Свищов. Записва се в българското опълчение през 1877 г. и участва в боевете при Ст. Загора и Шипка. Доживява Освобождението. Почитан и уважаван като поборник доживява до 1945 г. Живее и умира в Плевен.