Иван Д. Христов

Стихосбирката „Над лист хартия” е първата поетична книга на Мария Борисова. Авторката споделя, че в нея е събрала някои от своите стихове - поетични изповеди, писани през годините.

Мария Борисова е доктор по музикална педагогика и дългогодишен преподавател по музика в ПУ „Паисий Хилендарски”. Автор е на две монографии „Децата и фолклорът” и „Проблеми на музикалната памет”, както и на биографичната книга „Борис Христев”, посветена на нейния баща - певец, акордеонист и основател на оркестър „Родопи”.

Автор и съавтор е на няколко учебника и учебни пособия по музика и на близо четиридесет публикации у нас и в чужбина.

Дебютната стихосбирка на Мария Борисова ни въвежда в оригиналния поетичен свят на творец изстрадал истината за себе си и света. Един многолик и пъстър свят, но единен като художествен изказ.

Още първото стихотворение „Вместо предговор” ни насочва директно към поетичните послания на авторката: „Понесла кръста си без гняв, / за кой ли път пред лист хартия / живях на сън, живях в блян, / като в коварна зла магия”.

Тези стихове звучат като поанта на всички поетични творби на Мария Борисова. Това е така, защото поезията не е само любов и щастие, но и страдание взети в единство.

Лирическият герой в интимните й стихове е жаден за доверие и взаимност, но и същевременно категоричен и безкомпромисен в своите позиции, изразени с тънко лирическо чувство: „Със скрити рани, все така кървящи, / ще се завръщам в любовта, / платила със сърцето си горещо / чудото да съм жена”.

Поетесата е уверена , че „любовта не се търси./ Тя се случва”.

Книгата „Над лист хартия” се отличава с оригиналния и специфичен глас на авторката.

Лирическите стихове, сред които се открояват: „Женско откровение”, „Раздяла”, „Ако внезапно си тръгна”, „Случайна среща”, „Любов”, „Разлъка”, „Сестра на бурите”, „Обичай ме”, ни покоряват с нежната си лиричност, тъга по пропилените мечти в младостта, чистота и искреност на чувствата и мислите.

Любовта се проявява във всичките гами на радост и мъка, очаквания и копнежи, обич и раздели. Тя е своеобразен ключ към поетичния й свят, който има своя образност и звучене. Стиховете са земни и хуманни. Поетесата търси потребност от доброта и човечност в отношенията между хората.

Носталгично и с тъжни акорди звучат стиховете: „Тъга”, „Безлюдни домове”, „Недей тежи”, „Книгата на спомена”, наситени с философски прозрения от житейската съдба на поетесата: „Затворих книгата на спомена, / целунах я и я благослових / и чух отново шепота на огъня, / от миналото само него наследих”. /„Книгата на спомена”/.

Интимните изповеди в стихосбирката, навяват носталгия по преживяното и изстраданото. Те са вълнуващи и човечни, правят ни емоционално съпричастни с поетесата.

Поезията на Мария Борисова е своеобразна равносметка - изповед на изминатия житейски път, на нравствените търсения, възходи и падения, за вярата и безверието.

В стихотворението „Кръговрат на живота във вселената”, авторката разкрива житейската философия за преходността на живота, „че огънят припламва, но угасва, /когато есента го порази”.

Поезията на Мария Борисова е емоционална и мисловна, разкриваща богатото асоциативно мислене на авторката.

Финалното стихотворение „Водовъртеж” е метафора за вечния житейски водовъртеж „ от радости, скърби и утехи”. Следвайки повелите на сърцето, авторката остава в лоното на житейския кръговрат.

Някои от стиховете си: „За песента”, „Съдбата на музиканта”, „ На мама”, поетесата е посветила на най-близките си хора. Тя ни пренася в своята семейна среда, където я зове викът на родовата кръв и корените, които й дават жизнена сила в живота.

Стихотворението „За песента”, посветено на баба й Елена е възхвала на фолклора и народния творец: „Песен моя, спътнице свещена, / вълшебен свят от звук и красота, / ти в радост и неволи си родена / от люлката до старостта”.

Финалните стихове на стихотворението „Съдбата на музиканта” е събирателен поетичен образ на човек, отдал целия си живот на музиката и песента: „Орисан песни да редиш / в селца недоспали, / умората ще победиш, / съдбата си едва ли…”

Родителите са нашата духовна опора в живота. Поетесата с умиление нарича майка си „безкрайно нежна и пристан защитен и мой”.

Мария Борисова използва детайли от природата, от нейното състояние, като лирическа съставка на някои от стиховете: „Дъждове”, „Меланхолия”, „Буря в Балкана”, „Дъждовна приказка” и други, с които постига особен изказ на чувства, поетична образност и настроения:

„Внезапно заваля и силно, / полюшнаха се голите лози /и вечерта унило и самотно / развя ръце покрити със сълзи”.

Поетесата превръща пейзажа, всяка природна картина в състояние на душата, чрез образна и метафорична реч: „Захапана от тъмен облак, / синевата плаче с мътни капки”. Природата е олицетворена и поражда силни емоции: „Разплакаха се птиците в гнездата/ от тази тъжна песен недопята”.

Посланията в стиховете не трябва да търсим в конкретни картини или метафори, а в емоционално - смисловите им внушения, тъй като те са поетична мозайка от различни усещания и настроения - едно пъстро многоцветие.

„Над лист хартия” на Мария Борисова е изповедна и емоционална стихосбирка - поетичен синтез на живота.

Книга с непринудено художествено и смислово въздействие, което като лъч светлина огрява и човешката надежда.