Иван Кадиев

Плевенският край има богато геоложко минало. При сондажните изследвания в Долнодъбнишкия район за търсене на нефт сонда Р-1 стигна дълбочина 4016 м и извади утайки от Триаската система, образувани преди 230-240 милиона години. Такава е възрастта и на плевенския нефт. Според тези и други изследвания нашият край е заливан от повече от 20 морски басейна и всеки от тях оставя утаечни пластове, богати на фосили (вкаменелости).

През средно-миоценската епоха, преди 10-15 милиона години, част от територията на днешна Австрия, Унгария, Полша, Югославия и Румъния са залети от водите на Баденско море (от името на гр. Баден, близо до Виена). То залива също Северозападна България до р. Осъм. Баденски утайки у нас се разкриват във Видинско, Монтанско, Врачанско и Плевенско. Баденът се разкрива само на изолирани петна или ивици, тъй като утайките му се припокриват от по-късно утаени сарматски пластове.

Средният миоцен от Виенския, Панонския и Предкарпатския басейн, към който спада и Северозападна България, носи регионалното име БАДЕНСКИ ЕТАЖ (БАДЕН), а не ТОРТОН, защото е доказано, че той не отговаря на стратотипа на истинския тартон от Италия.

Водите на Баденско море били топли, почти тропически, с нормална соленост 35-37 на хиляда, и гъмжали от живот. Тук са открити вкаменелости от корали, морски червеи, ракообразни, мекотели, миди, охлюви, лопатоноги, главоноги, раменоноги, морски таралежи, мъховидни животни, от гръбначните - зъби на акули и за пръв път на Балканите са открити прешлени от прадедите на днешния кит. Плевенският край е бил плитка крайбрежна зона на Баденско море с дълбочина 50-100 м и тук се откриват извънредно много фосилни находки от най-разнообразни видове.

Първите сведения за геологията на Плевенските околности дължим на австрийския учен Франц Фьотерле. През 1869 г. той пропътува от Никопол през Плевен до Ябланица и пръв установява БАДЕНА “Централна България”, западно от Плевен (при моста на р. Вит) и по тогавашната терминология го отбелязва като ВТОРИ МЕДИТЕРАНСКИ ЕТАЖ или ВИНДОБОНИЕН. Тук авторът събира 13 вида вкаменелости от миди, охлюви, лопатоноги и корали и доказва сходството им с миоцена от Виенския басейн. Проучване на бадена са правили и българските учени Г. Н. Златарски, Р. Берегов, Желев, Гочев, Коюмджиева, Страшимиров и др.

Палеонтологията ме привлича още от студентските години. Като учител в Плевен ме впечатли работата на Щилиян Желев - бивш учител в Плевенската мъжка гимназия, с 6 научни труда за геологията на Плевенския край, оставил голяма палеонтоложка сбирка в гимназията. Установих, че за геологията на Плевенския край има значителен брой научни трудове, но те оставаха недостъпни и неразбираеми за обикновените хора. С времето ме завладяваше мисълта, че трябва да се популяризират тези знания. Започнах да извършвам и собствени проучвания. Ориентирах се към детайлно проучване на неогенските наслаги на средния миоцен (баден и сармат). Помогна ми и случаят. През 1958 г. от БАН изпратиха Емилия Коюмджиева за проучване на бадена в нашия край. Тя ми стана консултант още в началото, в първите години от проучванията ми. Насърчаваше ме да продължа събирателската дейност. От събраните от мен и моите кръжочници при Трета гимназия вкаменелости тя прие голяма част, които бяха включени в издадения през 1960 г. от БАН поредния том VІІ “Фосилите на България”. Включените в изданието вкаменелости са от фосилните находища край Ясен, Търнене, Опанец, Радомирци и Божурица, Плевенско.

Важна предпоставка за резултатната работа беше тая, че през тези години широко се разгърна дейността по защита на природата. Организираха се и се провеждаха голям брой мероприятия по опазване, защита и обогатяване на природната среда. Към Плевенския исторически музей беше създаден отдел “Природа”. Поискаха ми вкаменелости и през октомври 1972 г. предадох 9850 баденски фосили от 268 вида. Това беше както признание за моята изследователска работа, така и импулс за по-нататъшната ми дейност в това направление. Към Окръжната станция на младите агробиолози се създаде отдел “Защита на природата” и към него Окръжен съвет за проучване на природните ценности. От раздадените теми за проучване избрах “Баденските фосилни находища в Плевенския край”. Трябваше да работя с ученици от селищата, край които има находища от такива вкаменелости - Търнене, Ясен, Опанец, Божурица и Радомирци. Във всички училища създадохме кръжоци по защита на природата, като учениците с готовност и желание се включиха в широко разгърналата се събирателска дейност. Първата година бяха привлечени 50 ученици, а следващата - 94. Към Окръжния съвет на БТС се откри отдел “Защита на природата” и се създаде “Лапидапска група”, на която станах ръководител през 1973 г. През 1981 г. бях избран за секретар на Факултета по защита на природата към Единния народен университет, който провеждаше широка образователна и популяризаторска дейност сред учащите се от средния и горния курс на плевенските училища. През 1981/1982 г. участвах в националния семинар “Учителско творчество” към Министерството на просветата. Ежегодно участвах в организирани летни експедиции в Плевен, Силистра, Севлиево, където се извършваше голяма събирателска и изследователска дейност.

Силно се разшири работата след пенсионирането ми. Цялото си време използвах за събиране, подбор и класифициране на фосили, изготвяне на училищни, музейни и други фосилни сбирки, изготвяне на албуми, изнасяне на беседи и работа над публикации за печата.

Особено резултатна беше популяризаторската дейност, която се извършваше от мен и организациите, в които работех. Организирани са стотици излети и посещения до фосилните находища в Плевенския край - Ясен, Търнене, Опанец, Радомирци и др. Посетителите - ученици, учители, музейни и научни работници, туристи и др. са над 2000. Чрез организираните експедиции са събрани над 150 хил. фосили от баден и сармат. Изготвени са 115 фосилни сбирки, от които 70 за училища. Сбирката в Регионалния исторически музей - Плевен съдържат 30 810 екземпляри от 324 вида, тази в Минно-геоложкия институт - София: 2514 екземпляра от 200 вида, в Бургаския природонаучен музей: 2037 екземпляра от 200 вида и др. В Геологическия институт в София са предадени 150 фосили, нови и непознати за България.

През годините на активна дейност съм изнесъл над 300 беседи и лекции и имам над 80 публикации в местния и централния печат. Изготвен е албумът “Из геологическия летопис на Плевенския край”, предназначен за онагледяване уроците в училище. По предложение на природозащитниците и организациите с подобна тематика са обявени за защитени следните фосилни находища в Плевенско: Баденски находища - Опанец с площ 530 дка, Търнене-Ясен с обща площ 4291 дка, Моста на р. Вит до Ясен с площ 10 дка, “Лъгът-Дръмката” с. Божурица с площ 390 дка; Сарматски находища - “Калето” с. Ставерци с площ 50 дка, “Ташковото”, с. Оряховица с площ 15 дка.

През 1975 г. ми беше присъдено званието “Заслужил природозащитник”, с което се гордея и приемам като знак на уважение и зачитане на извършеното от мен.

В списание “Geologia balkanika”, излизащо само на английски език, са публикувани в I и II част Gastropoda (охлюви) 50 новоописани за бадена в България, а в III част Bivalvia (миди) - 16 нови вида. Колектив от български, руски и полски учени публикуват 9 нови за науката фосили. Между тях новата за бадена в света Lucina kadievi . В обяснението е написано: “В чест на Иван Кадиев, естествоизпитател-колекционер от Плевен”. Смятам, че това е напълно заслужено. 75 нови вида за бадена в България и един нов за бадена в света. Това е плевенският принос.