Васил Добрев

Напомням за себе си - не за да развея знаме. А просто за да се знае, че имам уши да чуват, очи да виждат, сърце и две ръце.

Не бързайте с китките. Рано е. Моторът на съвестта работи честно и не иска скоро да спира.

Дали съм ви нужен - това е ваш проблем, но аз живея и не мисля лесно да се предам. Просто живея. Не мисля нощем как ще ме ограбят или убият. Още сънувам полети на птици, шум на море и две очи, чисти като роса.

Хора, вярвайте! Имате моята душа. В нея няма лукавство, вярвайте й. Тя е безсмъртна.

Зная, че ще си отида като всеки, без следи и музика. Ала сега съм жив и копнея за добри дни и бистро небе. Останалото е мълчание, както е казал принцът датски, без да разгадае тайната на битието. Вие разбрахте ли я? Опитайте - все още има време.

А заблудите - те са опасно нещо. Захвърлете ги.

Последен текст, написан в болницата, малко преди смъртта на автора.

————————————–

в. „Полемика”, брой 40, 07-13.10.1995 г.