Димитър Рачев Димов
Димитър Рачев Димов е роден през 1927 г. в с. Мусина, Великотърновско. Гимназия завършва в Павликени, а висше по специалността “Български език и литература” в Софийския университет през 1950 г. Работи като учител в гр. Павликени, гр. Златарица и в с. Подем, Плевенско. Живее в Плевен от 1977 г. Интересът му към литературата и историческото минало на родния край се проявява още през студентските години, когато публикува в младежкия печат и първите си литературни опити. Впоследствие е сътрудник на централни и регионални периодични издания. Автор е на четири монографии, отразяващи важни моменти от историческото минало на родното му село, Априлското въстание - 1876 г. и развитието на земеделското движение в България, получили оценка и признание от научните среди. Има петнадесет публикации в специализирани и периодични издания, които са с определен научен принос. Автор е на краеведските и исторически изследвания „Мусинската република”, 1963 г., „Цанко Бакалов Церковски. Спомени и бележки”, 1968 г., „БЗНС и войнишкото въстание”, 1979 г, „Подстъпите към земеделския съюз”, 2004 г., „Мусина през Възраждането”, 2007 г.. Член на Съюза на научните работници в България, на Дружеството на писателите - Плевен и на дружество „Краезнание” в Плевен.
Публикации:
Публицистика:
