ИМА ВСЕ ОЩЕ ТАКЪВ НАРОД…
По спомени от КОВИД пандемията
Изминава цяла петилетка от ковид-потресенията в живота и на българите.
Те бяха като капак на несвършващия кошмар на българския злополучен Преход към НИКЪДЕ. При потресенията от ковид-пандемията откривахме и неподозирани до този момент явления в обществото…
Държавата ни вече е тежко болна.
Един вирус, една изкуствено създадена чума, както я нарече по радиото моя познат, бизнесменът и университетски преподавател Йоаким Каламарис от Серес, осветлиха със зловеща светлина истинското състояние на нещата в БЪЛГАРИЯ след шестте петилетки на демократични погроми и диво разграбване на народно имане.
Хаосът, в който живеем, като че ли няма вече свършване.
Хаосът е многолик.
Той е вече навред.
Примери много.
Ще отворя като най-належащо само дума за хаоса в българското здравеопазване.
Спомням си от редакторската работа казаното от един от сътрудниците ми , писател, по професия лекар. Той, партийният член, роптаеше гневно пред мен, безпартийния редактор, че лекарите през социализма не били достатъчно оценени, имаше предвид заплащането, липсата на бонуси, премии, каквито съществуваха и в обикновени заводски трудови колективи.
„ЛЕКАРИТЕ НИ ВКАРАХА ПЪРВИ В КОМУНИЗМА, ДА ДАВАМЕ ПРИМЕР НА ОБЩЕСТВОТО ПО ЖЕРТВЕНОСТ, ПО СПАЗВАНЕ НА МОРАЛ, ПРИНЦИПИ, ДАЛЕЧ ОТ ОБЛАГИ. Я СИ ВЗЕЛ И ЛЕВЧЕ ОТ ПАЦИЕНТ, ЦЯЛ ТРИБУНАЛ ОТ КОНТРОЛНИ МЕСТА ЩЕ ТЕ ЛИНЧУВА…”
Мина това „ЛОШО” време.
„Вкараните първи в комунизма” вече живеят в условията на вълчи капитализъм.
И позорните метаморфози са факт.
Ако някога, през социализма, също напираше за изява нагонът за печалби на попаднали в сферата на българското здравеопазване бездарни и безнравствени хора „в бели престилки”, то през мътните години на демократични реформи в сферата на „най-хуманната професия”, настана истинска оргия, тържество на човешката алчност и поквареност.
Хиляди са с дипломи за завършили медицина у нас, но колко от тях се оказаха ЛЕКАРИ, колко от тях и във вихъра на пандемията в България се оказаха верни на дадената от тях Хипократова клетва?
Роди се навеждан абсурд - още в началото на злополучния Преход лекари ставаха политици, синдикалисти, захвърляха скалпели, белите манта и галоши, яхваха бюра на партии и пълнеха предизборни листи…
В Пловдив се изредиха лекари за кметове на града, депутати, общински съветници и за какви ли не още високоплатени позиции в законодателна и изпълнителна власт.
Когато на една пресконференция преди години попитах пресния синдикален лидер хирурга Желязко Христов защо е изоставил хуманната си професия, за да се отдаде на мътна политика и синдикализъм, той отговори, че …така щял да може да се бори за ново здравеопазване.
Е, видяхме го това „ново здравеопазване”, в което здравето на народа стана стока.
ДА СТЕ ЧУВАЛИ И ЧЕЛИ ЗА ХИПОКРАТ ДА СЕ Е ЗАНИМАВАЛ С БИЗНЕС И ТЪРГОВИЯ И ТАКА ДА Е БИЛ ЕДИН ОТ УСПЕШНИТЕ ДРЕВНИ ГЪРЦИ?
Не, разбира се.
А Пандемията ни поднесе проявено като с лакмус и още едно велико потресение.
Пореден министър на здравеопазването, лекар, стана политик и оглавяваше две предизборни листи в страната!! Ударно и неуморно правеше предизборни обиколки, докато още пандемията вилнееше в страната му и измираха хора!
Да сте чували нещо подобно да е ставало с лекаря Хипократ и другите древни лечители? Да сте чували за такова съвместяване на занятия?
А като се хвърли поглед из предизборните листи из страната, ще се види, че и други стотици вече клели се с Хипократовата клетва мъже и жени „в бяло”, дипломирали се за доктори, аптекари и дентисти, са се втурвали безскрупулно към високи депутатски заплати и министерски кресла.
Да сте чували да е бил Хипократ депутат, министър, общински съветник, консултант в държавни агенции и фармацевтични компании, зарязвайки задълженията си на лекар? Според днешните медицински стандарти той, завалията, е бил ограничен човек - тесен специалист, само лекар.
Не са останали документални източници за такива печални метаморфози на лекари от античността.
И сега като погледнем - никъде - и в Америка, и в Европа, и в Азия няма да открием държавни лидери, захвърлили от „раз” докторлъка и прегърнали алчно, със страст политиката.
Не съм чувал Байдън да е доктор, нито Си Цзи Пин, нито Путин, нито Макрон, нито Меркел, Орбан. Има и изключения: доктор УРСУЛА фон дер Лайен, акушерка.
А и в историята на държавите да се разровим я открием, я не президенти и премиери прибеженци от медицината в ПОЛИТИКАТА!
И още нещо от сегашните български потресения във вихъра на вируса, преди да ни отнесе, завърнал се, окончателно и като народ, и като държава.
В пиковете на пандемията, когато в целия свят се затягаха даже до абсурди мерките, тогавашният български премиер слязъл от потния си от кушии джип се оправдаваше, че не можел да „затвори държавата и баровете” заради …пристигащите чартъри от цял свят с богати туристи.
И чартърите не спираха, намерили такъв дюшеш, такова невежествено “гостоприемство” за заразата в държавата с най-либерален режим по отношение на „ковида”.
И логично бе, че по същото това време болниците се препълваха, гробищата също…
Но чартърите летяха ли, летяха и долитаха…
А народът измираше ли, измираше.
Като моя приятел, съзидателният човек професор Димитър К. Димитров, с който премиерът преди години се снимаше великодушно, прегърнал го дружески във визитата му сред народа в Пловдив…
Но даже и когато всяка нощ в един часа слушахме изтръпнали от ужас за новите хиляди заразени българи и за новите стотици жертви на новата чума, пак като Главен лекар на републиката се явяваше Препускащият с джип премиер, препускащ зловещо като Конникът без глава от романа на Майн Рид.
Той, ПРЕПУСКАЩИЯТ С ДЖИП В КАРИЕР, не спираше безочливо с абсурдните си хвалби за успешно справяне на правителството му с пандемията и пак популистки предизборно отказваше да затегне мерките, както правеха навред по света отговорните правителства, които заради чартъри, барове, богати туристи и прочие не жертваха ХОРА.
И най-уродливото в тази българска пандемична сага бе:
Ако на премиера - дилетант в медицината, бивш огнеборец, телохранител, полицай и прочие, не може да му се отправи обвинение, че е нарушил Хипократова клетва, то това не може да се каже за онези мастити професори с докторски звания и пагони, които безропотно слушаха и изпълняваха командите с полицейска интонация на Главния лекар на републиката. Слязъл от джипа-вихрогон, за да даде указания на докторите КАК ДА ЛЕКУВАТ КОВИДА.
И от премиерските уста, думите му слугински повтаряха мастити професори и генерали… сиреч, че всичко било под контрол в борбата с пандемията, че тя се водела блестящо и прочие…
Такива едни бисери слушахме непрестанно в пандемичните години от устата на премиера-дилетант и те все така се повтаряха слугинско като ехо от хабилитирани люде с професорски и академични титли…
А НАРОДЪТ ИЗМИРАШЕ…
И за Тях, впрегнатите срамно в предизборна игра „хора в бяло”, клели се в Хипократовата клетва, но станали слуги в долнопробната политическа сага за власт, едва ли ще има прошка.
ТЕ ще са обречени на позор от стопения ни народ поименно на клеймото “клетвопрестъпници” на свещената клетва, оставена от древния лекар ХИПОКРАТ.
И както е тръгнало, една поредна партия, злополучен политически проект, назовала се „Има такъв народ” ще трябва явно след нови стотици погубени жертви от хаоса в държавата, да се явяват на избори с ново актуализирано наименование: „ИМА ВСЕ ОЩЕ ТАКЪВ НАРОД”
