О, НЕРАЗУМНИ…
Имало някога един скромен монах на име Паисий, който в една тъмна и робска епоха се провикнал тревожно: „О, неразумни, защо се срамиш да се наричаш българин”…
И тоя вик, прогърмял като тръба над робската страна, разбудил спящия народностен дух н посочил на робите, че, освен скотското живуване, по света съществуват още освободителни идеи, красота и народностна гордост.
Един неизвестен монах, една малка историйка и една непоколебима воля за добротворство направили чудеса. Пробудил се робът, разтъркал очи, разкършил снага, раздвижил дремещите си сили и се опнал в целия си балкански ръст.
Преди много години живял е монахът, преди много години преписвала се славянобългарската история, преди много години носил се е тревожния вик „О, неразумни”…
Днеска Паисий е исторически факт, неговата история почти забравена - не гледайте, че празнуваме ден на Паисий, това е само отбиване на една тежка повинност, - към духа и борческата мощ на хилендарския монах ние едва ли ще се приобщим.
Нашите души не са така просторни и светлн, съвестите ни не са дип чисти и никак не сме наклонни към всеотдайно и безкористно обществено служене.
И затова нуждата от един нов Паисий н една нова „историйка” е така голяма.
Необходима е една втора тръба, която да прогърми на длъж и на шир.
- О, неразумни, защо се срамите да пращате децата си в свои училища, защо се срамите от своето селяшко произхождение, защо разлюбихте своето минало, защо не си говорите така, както е говорил бай ви Паисий, просто, ясно и разбрано, ами изпъстряте речта си с разни там чуждици и глупости.., О, неразумни, защо естествената красота, обезобразявате с разни червила и чернила, защо си скубете веждите и правите от себе си бостански плашила.,..
Нужен ни е нас втори един Паисий, за да продължи същата песен на нов глас:
- О, неразумни, защо се отказвате от своята народна песен и мяучите разни глупави шлагери, защо забравяте своята кръшна ръченица |и се кълчите по паркетите, изпълнявайки разни „модерни” щуротии - защо на всяка крачка грим, фалш и куха натруфеност?
А най-нужен ще ни бъде той, за, да изрече следните горчиви истини:
- О, неразумни, защо се срамите от своята политическа абичка, която толкова години ви пази от простуда, защо на няколко пъти захвърляхте демократичния си калпак и се мъчихте да нахлузвате тясната авторитарна каска, защо хвърлихте елеците и кожухчетата и върху кълчищените ризи на вашия дух навлякохте белите жилетки и фраковете на една не дотам здрава западна култура? Защо забравяте понякога своето светло минало, пътищата на историческото си развитие, бита и специфичните си политически условия, за да се впускате по пътищата на глупавото подражание? О, неразумни, защо, защо?!…
И за още много работи ни е нужен на нас втори един Паисий.
——————————
в. „Варненски новини”, г. 26, бр. 6145, 26.09.1937 г.
