Тоню Бербатев

Героят на Ибсеновата пиеса „Haроден враг”, д-р Стокман, се провиква в края на третото действие:

- Аз искам да опитам дали подлостта има толкова сила - да запуши устата на един свободен и честен човек!

Всички, които познават „Народния враг”, знаят че подлостта излиза по-силна от честността. Тя запушва устата на свободния човек Томас Стокман и го хвърля в лапите на нуждата.

Интернационалната подлост не само е запушвала устата на много свободолюбиви хора, но тя е погубвала и не малък брой велики умове.

Жертва на низка клюка и на човешка подлост е станал преди сто години и Александър Сергеевич Пушкин.

*
В една ранна утрин, преди сто години, барон Д’Антес простреля най-великия син на руската земя.

Кръвта на поета обагри бялата плащеница на зимата. Снеговете се стопиха и се превърнаха на ручеи, но кървавите петна и до днес стоят неизмити, за да напомнят на поколенията жестокостта на една мрачна епоха.

*
Вестта за убийството на Александър Сергеевич се разнася из целия културен свят.

Всички честни люде в Русия скърбят за голямата загуба, но мълчат. Грубата полицейщина е била готова да запуши всяка уста, готова за протест.

Едничък Лермонтов, друго велико чедо на великата страна, се възправя, за да заклейми убиеца и неговите вдъхновители. Стихотворението му „На смерть Пушкина” е едно смело обвинение, хвърлено в лицето на тогавашната общественост.

*
Възторжен син на една тъмна епоха, Александър Сергеевич Пушкин се показва доста честен и човечен, за да бъде търпян в кръга на ония, които ненавиждаха светлината. Те се помъчиха да окалят чистото му чело.

Дребни човечета искаха да поставят на главата му рога. Слепци! Те не виждаха върху главата му княжеската корона на поезията.

А тая корона остана недокосната от куршумите на Д’Антеса. Тя блести и ще блести през вековете.

*
И барон Д’Антес, и Пушкин станаха безсмъртни.

Единият - ползващ се с печалната слава на убиец на поета, другият - оставил на човечеството едно огромно литературно наследство.

Единият - представител на един свят, пълен с леност, празнота и безправие, другият - вечен стремеж към свобода, човечност и красота.

*
И днес, когато празнуваме стогодишнината от смъртта на Пушкин, много бих желал да видя клюката и подлостта, представени надясно и наляво.

- Хора, на борба с клюката и подлостта - ето моите пожелания в деня на важната годишнина. Само така смятам аз, най-добре ще зачетем паметта на великия човек, поет и борец за светлина.

——————————

в. „Варненски новини”, г. XXVI, бр. 5923, 14.02.1937 г.