Тоню Бербатев

Норвегия! Малка и красива страна, запокитена в земите на дивния север. Родина на фиордите, дългите зимни нощи и на скромните хорица: рибарите, пастирите и земеделците. Сред днешния беснеещ политически океан, тя е остров на законност, спокойствие ред.

Тя няма силна и модерно въоръжена армия, господството й не се простира през морета и океани, но тя владее и ще владее през вековете душите и сърцата чрез силата на мисълта на един Стриндберг, Бьоргсон, Хамсун и Ибсен. А трайни са само завоеванията на духа.

Големи царства са се разкапвали и рухвали, световни пълководци неведнъж са развенчавани, докато мисълта е вечна и славата й неувяхваща,

Суровата борба с природата, великото спокойствие и безкрайната снежна пустиня, предразполагат хората на норвежката земя към самовглъбяване и към философски размисъл. Край бреговете на тая северна страна са израсли самотни борове - гиганти на мисълта.

Един подобен бор, който ще остане непоклатим през годините, е и Хенрик Ибсен - бащата на съвременната драма.

Повод да напиша днешните си бележки ми даде шумът, който се вдига напоследък в столичната преса, около постановката на Ибсеновата пиеса „Народен враг”.

Прокараните от Ибсен мисли и идеи няма да престанат да вълнуват никога умовете.

Проблемата: кому да се даде преднина в обществения градеж, на малцинството или на мнозинството, и днес оживено се разисква по всички части на света.

А огнените думи на д-р Стокман срещу покварата, падението, безличието и лъжата, ще се посрещат с ръкопляскания във всички страни, на които обществения живот е гноясал.

Д-р Стокман е една горда и свободолюбива личност. Той иска от отговорните фактори да поставят вентилатори на всяко житейско кьоше. Той иска въздухът в страната му да бъде оздравен, а хората освободени от кълчищата на лъжата.

Камъкът, който попада във водите на общественото блато, размърдва неговите води и то започва да вони. А това обстоятелство поражда организирания отпор на мнозинството, което е свикнало с тинята.

И честният доктор, който желае нравственото, културното и политическо оздравяване на обществото, бива освиркан от тълпите, лишен от средства за живот и челото му белязано с печата на общественото обвинение.

Народен враг. Но гордият човек не слага оръжие, не се отказва от борбата. И за да подчертае своето нравствено безстрашие, заявява: „Най-силен е тоя, който е сам”.

В сегашните времена, когато безличието, падението, покварата и пустотата маршируват в живота, поставянето на пиеси като „Народен враг” е крайно желателно.

Мисълта на хората се откъсва от сивото всекидневие и литва към слънчеви простори.

За някои доктор Стокман е един горд ничшеанец, който се бунтува против света и неговия порядък, без да знае и самият той какво иска.

В отричане правото на мнозинството да реди обществените работи, те виждат в лицето на д-р Стокман приятел на личните управления. Това е заблуда.

Д-р Стокман е против онова мнозинство без свои мисли, идеи и разбирания, което слепешката крачи подир тия, в чиито ръце е силата.

Доктор Стокман е за създаването на едно общество от съзнателни и просветени характери. Че неговите усилия за прочистване на атмосферата не са само напъни на един отчаян индивидуалист, говори следното обстоятелство: когато неговите деца биват изгонени от училището, училището отказва да приеме децата на един „народен враг”, д-р Стокман ги посреща с думите: „По-добре, аз сам ще ви обучавам!”

А това показва, че д-р Стокман вижда спасението на страната си в едно ново, превъзпитано поколение, отърсило от себе си лъжата, фалша и лицемерието.

Така неговата борба става осъзната.

Д-р Стокмановците са една необходимост за народите. Те озонират въздуха, раздвижват мозъците и тласкат човечеството към прогрес и съвършенство.

На малката Норвегия има защо да се завижда.

—————————

в. „Варненски новини”, г. 26, бр. 5904, 26.01.1937 г.