Тоню Бербатев

„На 4 април т. г. във Варна, под покровителството на Директора на печата, пълн. м-р Н. Балабанов, ще бъде чествана 25 годишнината журналистическа и обществена дейност на г. И. А. Волний” (из пресата.)

Само оня, който добре познава условията, при който работи един български вестникар, и то в провинцията, само оня. който сам е впивал ралото на журналистиката в нашата обществена целина, само той може да разбере какво означават думите: „25 години журналистическа и обществена дейност”.

Двадесет и пет години да късаш завесите на мрака, да носиш факела на просветлението през бури и дъждове, да къртиш канарите на хиляди заблуди в предана служба на народ и общество!

И в края на краищата да останеш все така духовно млад и с поглед бодър и лъчист! А за подобна апостолска работа са необходими ред качества:

да имаш гранитна воля, Дончо Коловски плещи, непресъхващ идеализъм и твърда вяра.

А Иван Волний има всичко това. И само така може да се обясни, след двадесет и пет годишна дейност, неговата духовна бодрост и бистрота в мисълта.

Журналистиката не е само занаят.

Журналистът не е обикновен занаятчия.

Той не реди думите автоматично, така както обущаря набива клечки. В своята работа журналистът влага чистотата на своята душа, както и пламъка на своето сърце.

Журналистиката е и призвание. Иван Волний е между първите от призваните в семейството на вестникарите от провинцията.

* * *
Колегата Волний е не само новинар, той е и вестникар в пълния смисъл на думата. Той не отбелязва само събитията, но се и изказва по тях, като ги разглежда в тяхната причинност, поява и развой.

Когато той се появи от своето кюше във вестника, за да каже думата си по някой нашумял въпрос, той не милва и не ласкае, когато бичът трябва да плющи. Той е готов да утеши нуждаещите се от утеха, да ободри тия, които са свели чела, да заклейми всяка неправда, както и да размаха камшик против всяка низост, подлост и поквара.

За мен Волний е съвестта на провинциалните вестникари.

* * *
Журналиста Волний познавам много отдавна. Човека Волний - едва от половин година.

Но еднакво е обаянието и от журналиста, и от човека. Още като ученик търсех и четях неговите „Случайни драски”, както и хумористичните му писания, печатани из разните вестници и списания.

И винаги в тях аз съзирам един журналист с широк поглед и бурно гражданско съзнание. По-късно, когато аз сам станах вестникар, тръгнах по стъпките на Волний.

Така Волний стана моя пръв учител по вестникарство, без заплата и без разни там претенции за пенсия и възнаграждения.

Колега Волний, пред близкия ти юбилей, приеми мойте привети.

Твой колега и приятел - Тоню Бербата

——————————

в. „Варненски новини”, г . XXVI, бр. 5961, 24.03.1937 г.