ПИСМО ОТ СЕЛО
Драги приятелю,
Пулсът на живота бие само в няколкото кръчми и в двете кафенета.
Задимените кръчмици - ето нашитe културни институти. Тук се говори за стопанство, бистри се политика и се решава съдбата на Мадрид, Испания и на света. Тук даскал Мильо държи своите проповеди за духоборитe, за страната на белите лилии и често се провиква: „Свете, свете, неразумни свете, опомни сe!” Тук дядо Петко, горкия, за две седмици пропива цялата си пенсия и все от тук се разнасят всички родни и международни новини.
Душите ни не познават светли празници. Семената на културата мъчно виреят. Имаме си наистина читалище, ама то спи дето се казва на три и половина.
Никаква дейност, никакви духовни прояви. Досега е дало само две танцувални вечеринки и е организирало една сказка на ветеринарния фелдшер, а именно: „Как да се лекуват говедата”. Както виждаш, грижите за говедата са по-големи от грижите за хората. Печално наистина, но така е на село.
Ние сме забравени и изоставени от всички. Всред беднота и мрак протичат нашите дни.
От общината ни съобщиха да се готвим за близките избори за общински съветници. Но чудно, нашето партизанско село посрещна новината с едно необичайно равновесие.
Старата партизанска краста не търси удобно място, за да се начеше. Няма предизборни спорове, няма караници за съветнически места, няма демагогия и надлъгване.
А какво беше преди години! Ще насрочат от министерството общински избори, ще плъзнат агитатори, ще се счупят десетина глави - а сега - спокойствие.
- На какво се дължи това спокойствие? - ще попиташ ти. - Много просто: никой не се натиска за общински съветник, защото ще трябва да се плащат стари данъци, а познаваш българина. Знам те, ти обичаш Алеко, а той в прекрасните си политически фейлетони ни обрисувал такива каквито сне си в действителност, - Няма кьораво, няма да падне лапане.
Нашият обществен деец е научен да взема, да граби, а не да дава. А малцина са тия, които пристъпват към храма на общественото служене с чисти мисли и честни намерения.
- Няма го майстора - говори Стойно, бившият кмет, - не да плащам за да ме изберат, а да ми плащат след като ме изберат. Никой никому не. служи само за тоя дето духа.
Друго няма какао да ти пиша.
Студ, беднотия и мрак. С тия думи всичко е изчерпано.
Едно изцъклено небе с хиляда очи - звезди гледа безучастно на нашите страдания.
Очаквам от тебе новини и вестници.
Твой Митко
Това писмо получих от мой приятел от ученическите години, залутан в едно малко и отдалечено село, което поради особения му интерес, предавам изцяло.
——————————
в. „Варненски новини”, г. 26, бр. 5914, 5.02.1937 г.
