Добрин Добрев-Финиотис

Стихосбирката на младия певец, хореограф, журналист и поет Ивайло Маджаров носи оригинално име. В нашето бурно, драматично и динамично ежедневие той предлага едно успокоение.

Цената на думите придобива истинската стойност, защото тези словоформи градят молитва. Говоренето за любов, красота, хармония днес е необходимо повече от всякога.

Внасят спокойствие строфите на лирическите откровения, които са около 80.

„Словомоление” съчетава както митологични символи, така и фолклорни. Показателни в това отношение са заглавия като „Потоп”, „Тялото на Юда”, „Песнослужение” - те са обвързани с библейската сюжетика.

Фолклороподобни са „Мъжете стават рано” Разбира се, налични са и интимни, затрогващи с топлината и красотата си споделяния-избухвания като „Спя повече, за да те сънувам”

Понякога и скалата плачеше

Разрухата от войната - разбити храм, с оголели, разнебитени стени, без купол, с обгорели олтари - срещу огъня, омразата и кръвта - помирението и благословението, че ние не знаем какво е това война - дай Боже никога да не узнаем. На пук на войнолюбци-безумци, зовящи се политици днес, лирическият човек на Ив. Маджаров призовава към с-мир-ение.

Има и някои творби, които са с по-остаряла техника. По-анахронични - „Ще ми се” (селото, жътвата, клиширани фрази - „да жънат житото със кръв поено”), „Речен спомен” (животът тече като река - селото, каруците)

Кратките форми определено се отдават на Ив. Маджаров и правят добро и силно впечатление. Така е с „Очите на децата”, особено с „Осемте думи”:

Ръмежи,
копнежи,
очакване,
вик.
Тишина,
любов,
огън,
миг…

Творбата е датирана 15 август 2023. Това е денят Малка Богородица - един от най-почитаните църковни празници през годината. Прави впечатление липсата на глаголно действие, но въпреки това подредбата на думите създават усещането за някаква ритмичност - от подбраните римови двойки и техните епифори: ръмЕЖИ/копнЕЖИ; вИК/мИГ. Чисто на звуково (фонетично равнище) се постига тази ритмичност.

Що се отнася до смислопораждащата основа на съчетаните словоформи те са по-камерно, по-умозрително насочени. Т. е. сякаш актът е разсъждение на лирическия човек, който осъзнава краткостта, мигновението не само на ръменето, но и на самото живеене.

Като кулминационната точка е влюбването, обикването. Смисъл на човешкото живеене, смисълът на човешкото изобщо.

Химик по образование. След това се насочва към АМТИ - Пловдив. Сближава се с голямата народна певица като Олга Борисова (1941 - 2021). В нейна памет създава и музикалната Школа за фолклорни вдъхновения .

Т.е. сам Иван Маджаров е носител на фолклора. Макар да е едва 31-годишен, той е сред изкусените от народното творчество. Общувал е с народни певци и танцьори - друга негова специалност е и хореографията. Т. е. той е един млад всестранен талант, който тепърва ще се развива и ще раздава своите дарби.

Вероятно поради тази причина и са употребени на места по-неизползвани днес словесни форми. По-остарелите думи като: одая, клепки, морно, мегдан, вратник, друмник, сборуват („Друмник от горната махала”), към ту мен („Притисни ме към гърдите си”), сал („Годините отминават”), туря („Писма”) може да не са винаги подходящи за филигранността на фразировката, обаче те привнасят колорита на народнопесенното, на онзи съзнателно дирен от автора старинен пласт.

Сякаш тези по-архаични думи носят усещането не толкова за древност, а по-скоро за вечност, за устояване. Великолепна фолклорна импровизация, носеща дори и диалектното специфично западно говорене е демонстрирано в „Гърбавата баба Яна”.

Но днес никой не пише така - ще възкликне някой критик. Да, но нима е забранено да се пише и по този начин? Та какво може да направи човека, свързан с фолклора, виждайки как един от белезите на фолклорното чезне - а именно - диалектът?

Разнообразие, игра, импровизация, новост - така бихме могли да приемем специфичното народно говорене. То би могло да е стилистичен ефект или закачлив елемент от цялостната образност и обредност на думите, градящи „словоМоление”.

Човек може да се моли на всички езици, нали? На всички диалекти, нали? Защото Бог разбира всеки говор, всяка мисъл.

Поемата, с която финализира „словоМоление” силно напомня със сюжетиката си за онзи търсач на залези и далечна планета - не остаряващото момченце на Екзюпери.

Преплитането на библейските символи - пустиня, душа, море - съчетани с романтиката, която може да донесе цъфналото цвете сред пустотата - била тя пейзаж, или духовно о-пустяване - хората са пусти (тук можем да направим и далечна връзка с „Пуста земя” на т. С. Елиът), успяват да съградят истински ХРАМ.

Божи Дом, приютил искрено вярващите, по природа добрите, останали в някакъв смисъл самотни поради общата враждебност на останалото настръхнало човечество.

А това усещане всъщност е основното етическо внушение на Ивайло Маджаров: успокоение, вглеждане, с-мир-ение.