Сергей Спирт

превод: Красимир Георгиев

ТОЙ БЕШЕ С НАС

Той беше с нас. Ще бъде вечно наш,
суров и страстен, къдрав, честен.
В юмрука с пистолет. Наметнал плащ.
Наоколо разрити преспи.

И исках - щом присви колене,
забавил изстрела си там -
да изкрещя: „Спри, мигновение!” -
и спусъка да дръпна сам.

1936 г.

———-

* Стихотворението е публикувано в сп. „Советская литература” (Киев, 1937 г.) във връзка със 100-годишнината от гибелта на Александър Пушкин.

——————————

ОН С НАМИ БЫЛ

Он с нами был. Он вечно будет наш,
Курчавый, страстный и суровый.
Накидка. В кулаке зажат лепаж,
Вокруг истоптаны сугробы.

И мне б - когда, согнув колени,
Он сразу выстрелить не смог -
Вскричать: „Остановись, мгновенье!” -
И самому спустить курок.

1936 г.