Кирил Стерков

Град Никопол и Никополската крепост са освободени от турска власт на 16 юли 1877 г., пет месеца преди освобождението на Плевен. Той е сред първите свободни райони в началото на Освободителната война, където се организира гражданско управление.

Първоначално Никопол се формира като окръжен център с 36 прилежащи селища. Първият кмет на града е Димо Хаджи Гендов, роден в Казанлък през 1837 г., завършил образованието си в Атина, владеещ три езика - турски, гръцки и руски.

След Освобождението Никопол се изгражда като значимо за времето си културно средище. Тук работят 7 печатници, открити са 4 книжарници, има 3 хотела.

Това обстоятелство привлича част от българската интелигенция, както местна, така и от други краища на страната. В редакцията на в. “Свободно слово”, излизал през 1889-1891 г., работят значителен брой журналисти и работници, като някои от тях са пристигнали от София, Русе, Тутракан, Галац, Станимака (дн. Асеновград) и др.

Показателно е, че първият вестник след Освобождението, излязъл в Плевенското окръжие, е в. “Никопол” издаван през 1888 г. в града.

До 1944 г. в Никопол са издавани 19 вестника. (вж. Приложение) Подчертаваме този факт, защото периодичният печат съдържа и поднася на читателя основната краеведска информация и знания за родния край.

И най-беглият поглед върху периодичния печат в Никопол, както в годините след Освобождението, така и в периодите до 1944 и 1989 г., показва, че в него най-пълно и в хронологическа последователност са отразени развитието на икономиката, политическият живот, културното и духовното развитие на града и селищата в района.

Както другаде, така и в Никополско, учителското съсловие играе съществена роля и е основен инициатор за изучаване на родния край. През 1879 г. в Никополска околия има 65 учители от различни краища на страната, като училищен инспектор на Свищовски и Никополски окръзи е Николай Павлович.

През 1885 г. в Никопол е създадена формация под името “Никополска патриотична дружина”, на чието знаме пишело: “Малко сме на брой, силни сме в бой.”

Дружината взема участие в Сръбско-българската война през 1885 г. По инициатива на дружеството през 1887 г. е организиран Общ околийски събор за отбелязване 10 години от освобождението на Никопол, създава се движение за набиране средства за построяване на паметник на падналите руски войни за освобождението на града, както и издаването на първия вестник през 1888 г.

За времето от 1931 до 1935 г. в гимназията работи кръжок по археология под ръководството на учителя Пенчо Икономов, който слага началото на археологическите разкопки на “Калето”.

През 1935 г. в града идва и започва своите проучвания чешкият историк и изследовател Александър Бохачек, издал през 1937 г. своята книга “Град Никопол през вековете”.

Основаното през 1969 г. историческо дружество “Тодор Балина” има съществен принос през следващите години за организиране и провеждане на редица проучвания по важни за града и района исторически събития и значими годишнини.

През 1969 г. е проведена първата научна сесия на тема “1800 години град Никопол” с участието на историците Екатерина Манова, Стоян Маслев и Стефан Дойнов, в резултат на което излиза сборникът “Никопол през вековете”.

Следващите научни сесии, организирани по повод кръгли годишнини на важни исторически събития, имат важен принос за обогатяване и разширяване на знанията, както и по-пълното осветляване на събитията, станали в Никополския край през различни исторически периоди.

Такива са научните сесии “60 години от Юнското въстание 1923 г. в Никополския край” (1983 г.), “600 години от битката при Никопол на обединените европейски сили 1396 г.” (1996 г.), “400 години от въстанието през 1598 г. под ръководството на Тодор Балина” (1998 г).

Важно значение за високото научно равнище на провежданите сесии оказва участието на именити български учени от национално и регионално ниво, както и гости от чужбина - проф. д-р Йордан Андреев, проф.д-р Йордан Николов, проф.д-р Василка Тъпкова-Заимова, д-р Янош Ховар от Будапеща, д-р Дан Замфиреско от Букурещ, ст.н.с.д-р Михаил Грънчаров, ст.н.с.д-р Милко Аспарухов и др.

Редица исторически и краеведски проучвания са направени през последните години по повод и на други кръгли годишнини, регионални и местни инициативи и тържества.

През 1969 г. в Никопол се провежда “Празник на хайдутството” по повод 100-годишнината от преминаване в България на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа.

Във връзка с отбелязване 100-годишнината на Първия частен революционен комитет в Плевен излезе материалът “Дейността на Левски в Никопол”. Извършени са проучвания по повод 1300-годишнината на Българската държава през 1981 г. и др.

По повод различни инициативи на Дружество “Краезнание” са разработвани теми за периода на Освободителната война и участието в национално-освободителните борби.

Наред с това, че провежданите инициативи по повод на важни исторически събития оказват определено патриотично и възпитателно въздействие, материалите от научните сесии и чествания се отпечатват в отделни сборници, което е определен принос в разширяване и разнообразяване на краеведската литература.

Такива сборници са: “100 години читалище в Никопол” (1971 г.), “От искрата се разгоря пламък” (1987 г.), “100 години периодичен печат в Никопол” (1988 г.), “90 години на болницата в Никопол” (1980 г.) и др.

През последните години, преодолявайки много трудности, основно от материално естество, местните краеведи успяха да завършат свои краеведски проучвания и да издадат истории или други разработки за родните си села.

Ангел Ангелов написа историята на Мечка и издаде още четири книги за родното си село. Книги и проучвания има за с. Любеново (автор Кирил Грозданов), с. Асеново (автор Мария Чулек), с. Лозица (автор Ангел Петракиев), с. Новачене (автор Руси Петров), с. Въбел (автор Кирил Стерков) и др.

Независимо от допусканите слабости при обработка на материалите, основно поради недостатъчната подготовка на някои от авторите, краеведските издания са ценни и необходими заради своя искрен стремеж да разнасят знания и възпитават в любов към родния край.

Руси Петров, служител в кметството в Никопол, е един от най-ревностните и всеотдайни краеведи. В продължение на 25 години той е събрал и обработил огромен материал относно историческото минало на Никопол и Никополския край.

В заключение може да се подчертае, че в Никопол и Никополско краезнанието има своята добра основа и е предпоставка за решаване на нови бъдещи задачи по изучаване на родния край.

——————————

ПЕРИОДИЧЕН ПЕЧАТ В НИКОПОЛ (1878-1944 г.)

Дунав. Изл. два пъти месечно. 1902-1904 г. Отг. М. Овадия.
Дунавска песен. Изд. на Никоп. учебна околия. 1939-1941 г. Отг. ред. Г. Тонков.
Дунавски вести. Седм. 1943-1944 г. Отг. ред. Б. Тодоров.
Земледелско съзнание. Седм. 1932-1933 г. Ред. Ф. Капитанов.
Известия. Изл. два пъти месечно. 1901 г. Отг. Г. Кавказки.
Кооперативен лист. Месеч. 1926 г. Изд. на Никоп. попул. банка.
Крайдунавски ек. Седм. 1904-1905 г. Ред. М. Атанасов.
Народно съзнание. Изл. 4 пъти месечно. 1920 г. Ред. Т. Илийчев.
Никопол. Седм. 1888 г. Ред. П. Чарбаджиев.
Никополски глас. Седм. 1911-1912 г. Отг. Д. Георгиев.
Никополски глас. Седм. 1901 г. Ред. Б. Балтаджиев.
Никополски демократически сговор. Седм. 1930-1931 г. Ред. к-т.
Никополски околийски вестник. Седм. 1902-1903 г. Изд. Кр. Кайтазов.
Право. Седм. 1901-1902 г. Отг. ред. А. Йончев.
Пробуда. Седм. 1904 г. Ред. Г. Икономов.
Свободно перо. Седм. ,1904-1906 г. Отг. Н. Ташев
Свободно слово. Седм. 1889-1891 г. Ред. Н. Петров.
Сговор. Седм. 1911-1912 г. Ред. М. Мишев.
Съзнателен гражданин. Седм. 1926-1940 г. Ред. Т. Илийчев, М. Йосифов, О. Ашеров.