ОЩЕ ПРЕЗ 2009-ТА ГОДИНА ЗНАЕХ, ЧЕ ТОВА ЩЕ СЕ СЛУЧИ И ТО ЛОГИЧНО СЕ СЛУЧИ
московски спомен
На 3 ноември 2009 година в Москва бях като журналист участник в Третата асамблея на знаменитата глобална организация „Русский мир”.
Оттогава съм запазил баджове, значки и какви ли не паметни атрибути от събитието. Включително, и голямата чанта с надпис „Руский мир - Москва”, в която любопитно някои се заглеждаха, а понякога долавях мътилка в погледи.
Чантата - спомен от емблематичното московско събитие се състари, вече не я нося и това може би ми спестява инциденти - покрай войната в Украйна - поглеж някой злобен нашенски евроатлантик вземе да ме пребие в тъмното, прочел опасния надпис на чантата, припознавайки ме за руски служител, дипломат, агент…
До обяд на Асамблеята в този ден събитията бяха в огромната зала на Централната руска библиотека, където се сключи договор за сътрудничество между „Русский мир” и Руската Патриаршия.
Московският и на цяла Русия патриарх Кирил и директорът на фонда „Руски мир” Вячеслав Никонов /племенник на Молотов/ си стиснаха ръцете и произнесоха исторически речи.
След обед ни разделиха участниците в Асамблеята за панелни заседания по различни теми.
Аз се паднах в панела, където се разискваше положението на милиони руснаци, които след разрушаването на Съветския съюз се оказаха в отделилите се в независимост републики.
И тогава чух водещият заседанието гневно да казва колко нихилистично е станало това разрушаване на огромната държава, без тогавашната авантюристична перестроечна клика на Горбачов и Елцин да е помислила елементарно отговорно за съдбата на милиони руснаци, оставащи реално във вече чужди държави…
Там съдбата на руснаците станала много трудна.
Истинско заробване.
За това даваха примери участниците, изказващи се във форума, примери за развихрен гнет над хората с непредадена руска идентичност.
На руснаците и техните семейства, останали в отделените абсурдно по бърза процедура и в еуфория републики, се забранявало да говорят на руски, не се допускали някъде дори да гласуват на избори, уволнявали се от държавни служби, от университети и училища.
- Докога ще търпим този гнет? Нещо трябва да се случи! - казваха участниците във форума.
И то, „нещото” се случи.
Търпението на руската мечка свърши.
Тръгна тя да освобождава своите търпящи чужд гнет съотечественици.
Така се стигна до СВО, Специалната военна операция в Украйна.
Така се стигна до трагедията от война между два братски славянски православни народа.
И как да се сложи сега нейният край?
Ето как определя, че може да стане това държавният глава на Русия:
- Целта е - премахване първопричините за кризата в Украйна и да се гарантира сигурността на Русия. Да се създадат условия за траен мир. Да се защитят хората, които смятат Русия за своя родина и руския за роден език!
Простичко и ясно казано.
- Толкова ли е трудно това да се разбере това? - споделих с хората от блока на пейката отпред, където всяка вечер се събираме. - Колко пъти го е казал това Путин, казват го и Лавров, Песков, Захарова, Медведев, ама не го разбират нито Тръмп, нито Макрон, нито Стармър… И продължават да въоръжават нацистите и да налагат безумни санкции на руснаците…
Тогава съседът Пешев излезе с мрачна шеговита догадка:
- Считам, че причината за неразбирането не е в това, че са толкова тъпи някои западни чуждестранни държавници, причината е… в лошия езиков превод на казаното от руснаците! Руският език е доста сложен… Ще взема да им изпратя на западняците внука си, дето е изкарал какви ли не школи за езици, той да им преведе казаното от Путин, та да го разберат най-после!
