ЗА ДА
превод: Красимир Георгиев
ЗА ДА
Да забрави крадецът за своите кражби,
даже клас да не взема от нечий хамбар!
И стопанин житейския път да опазва,
а не песът му, не и ръждив катинар!
За да бъде в труда си работникът славен
над машини, строежи, платна!
То зидарят не е само камък прибавен,
а рибарят не е само трал във вода.
За да трупа пазарът след клетви лъжливи
за парици нищожни, добити без труд,
сред боклука трошици, съвсем справедливо
бързо птиците после да ги отнесат!
Да не носят монетите лесни облаги,
да са ордени трудови в нашия дом!
Да се носят от люлката писъци благи,
след това да не свършва животът със стон!
Да делим - само зиме и лете -
земен спор на държавата! А ако не, то
да се пръснем в небето, разбили планетата
на множество малки и злобни планети!
Затова по земята тържествено бродим,
затова протръбила е бойна тръба.
…И на тази зелена земя аз не мога
да съм уличен просещ певец по съдба!
1935 г.
——————————
ЧТОБЫ!
Чтоб воришка свои позабыл дороги,
Даже колоса в поле украсть не мог!
Чтоб лопата хозяина на дороге
Охраняла, а не пес и замок!
Чтоб над вывесками, парусами, станками
Был работник славен в труде!
Ибо каменщик - это не только камень,
А рыбак - не только сети в воде.
Чтобы от базара, от клятвы лживой,
Мелких денег, схваченных без труда, -
Сор да крошки остались, и торопливо
Унесли бы их птицы навсегда!
Чтобы монеты не знаком наживы ржавели,
А сияли орденами труда!
Чтобы, писком начатая в колыбели,
Стоном жизнь не кончалась никогда!
Чтоб делить - только зиме и лету
На державы землю! А если нет -
Расплывемся по небу, разбив планету
На множество маленьких злобных планет!
Вот зачем мы идем по земле, торжествуя,
Вот о чем трубит боевая медь.
…И на этой зеленой земле не могу я
Равнодушно, как нищий уличный, петь!
1935 г.
