СВЕТИЛИЩЕ В ДЪЖДА
превод: Ирена Димова-Генчева
Из „Дивата сестра” (1999)
СВЕТИЛИЩЕ В ДЪЖДА
Езеро, овално лице,
трептят
искри на рибни опашки.
Дойдох тук изведнъж,
с крак
докосвам листата, слушам
как се напуква гримът на есента,
всички тези цветове, жалко за тях,
как само тлеят, болни уста.
Тук обаче е светилище.
Докосва земята,
измислени червени петли
танцуват, стенат по неговите покриви.
Тук-там са мярва
из двора оранжева пола,
невидими монаси в движение.
Дойдох тук изведнъж;
слушам, тихи стонове, хартия,
хартия и здрач, мирис
на източна тъга.
ТОЯМА
Не дойдох тук да дишам.
Градът коленичи, срутва се
постоянно надолу, упорит
велобол на влакове, навсякъде
безсмислени огньове.
Примитивната следа от предците:
оттук да, оттам не - вече не важи,
предци, умрете,
не сте ми нужни, не чувам
вашите предупредителни сигнали.
Този град
от стъкло ли е? Откъде
тази празна музика, тези метални светлини?
Най-накрая крайбрежие,
вместо пеене обаче
само неми лодки,
гълъби, умъртвени и безшумни.
Не дойдох тук да плача.
Като на концерт; седя, ръцете в скута,
по вените подплашена, разпалена кръв.
ВРЪЗКА
Слушам речта ти, неясна е,
отчаяние на езика.
Зад прозореца странните ми мисли
оседлават коне, вече ги няма.
Поставям остатъците от ръцете
на масата, болката
не се обажда. Гледам
конците, с които
луната е прикована към дома.
Виси там, смешна кукла.
Не пускай децата в гората.
Ще се заблуди това малко нещо, съзнанието,
ще се претърколи до прага.
От дърветата се плъзгат тъжни ябълки,
гущер показва
своето игуанску лице, пресъхнало като клон.
Вали, равнодушен знак на дъжда,
светлината на свещите не може да го спре.
Най-накрая спя и ми се присънва,
присънва ми се кръв.
СЛЕД КОНЦЕРТА
Цигуларката съблича дългата си рокля, тъмнокоса,
лунната светлина се прокрадва през щорите, прониква в кожата й,
татуира й прозрачни, многозначни знаци,
преходни послеписи. Преди миг беше навън,
разхождаше се във вятъра по притъмняващата улица, пътя
й пресичаха блуждаещи котки, горчиви спътнички.
Гледа своите бели, жилести ръце, целофанени
като криле, посяга към косата си, гола и няма, без цигулка,
без музика и без спомени.
Толкова кратко продължи мигът, в който беше на подиума, когато беше
лале, което под прозореца в забързан ритъм
трескаво цъфтеше, нетърпеливо и безусловно раздаваше
цялата вихреща се красота, докато болката, скрита
наблизо, смесваше като художник
своята алхимия в цветове, тъга, самота и време.
В огледалото вижда бледо, изпразнено от мисли лице.
От него гледат тъмни очи, угасващ
пламък на приключилия ден,
странни истории, тайни, разкрити и отново забравени,
белезникави, годни за обичане създания, излизащи на светло
от пещерите на музиката.
СЪНОТВОРЕН МАК
Още за радостта; искам да кажа
няколко дума за твоето тяло. Езикът
не е от значение. Чуждата страна
губи своето непреклонно лице, превръща се в
укротено животно, а ти
си невероятен подарък, удовлетворение.
Култ към тялото, присмех
на съвременността; и все пак очарова
тази безсловесна изповед: твоите мускули, букет
от тихи фойерверки, струни
в предмишницата; кожа, гореща
като блато, с лютичета
и аромат на почва, тук-там
сънотворен мак. Годишните времена
на твоето тяло: можеш да погледнеш
високо в небето, да разпериш
благодарни ръце;
вкусване,
отдаване,
див кон, галопиращ
из дълбините на гърлото.
Из „Дяволското дърво” (2005)
——————
ХИРОКО МОРИ
Хироко Мори в черен пуловер посреща
чудновати зимни гости. Аромат на дърво
я съпътства из пространното ателие, в краката
измислени котки. В тъмните очи
меланхолична отсянка, но в ръцете
весели пържени риби. Поднася стриди,
не знае, че духовете на морето
няма да ни позволят, идващите от континента,
да преглътнем тази поетична храна. Нейният глас
като килим на райета
се извива изпод кухненския плот
към нас, смешните пируващи.
Над рибното ястие
говори за възможността на волята
да надмогне езика. Безкрайна вяра
във взаимното разбиране: по-силна
от моя лингвистичен скептицизъм.
Зад прозорците падаше нещо бяло, дрънкаше
почти беззвучно като в музикална кутия, но
мъртвите кукли по нейните снимки и момчетата
с празни очи и разбити велосипеди
говореха друга реч.
Хироко Мори, кажи коя си
и който издаде нататък,
нека онемее.
