Йорданка Гецова

За любовта, която ни следва и винаги я търсим. За надеждата да устоим. Това е посланието, което отправя в новата си стихосбирка „Усещане за цялост” Розалия Александрова.

Сигурна съм, много читатели, познават достатъчно добре авторката. И все пак искам да ви я покажа такава, каквато аз я познавам и каквато я видях върху страниците на новата й книга.

Срещнах Розалия за пръв път на едно литературно събитие - аз още млада и непозната в средите на пловдивските поети, тя - утвърден автор, преподавател в престижен пловдивски университет.

Изненада ме с въпроса: „Ще ми кажеш ли едно свое стихотворение?”. Смутено измъкнах от паметта си няколко стиха, а тя ги прие с искрено и топло насърчение. От онзи момент и до сега имам нейната деликатна подкрепа по всяко време (а понякога и необходимата настойчивост от нейна страна).

Безкористно и всеотдайно Розалия е насърчавала и продължава да дава трибуна на много прохождащи млади таланти. Мнозина си спомнят вълнуващите срещи в клуб „Квант и приятели”, създаден и поддържан благодарение на неизчерпаемия й ентусиазъм.

Разговорите ни с изключителните професионалисти физици, научни работници и професори, академици формираха у нас дълбокото убеждение, че фина материя като поезията и невъобразимо сложната наука квантова физика не само се преплитат по красив начин.

Всяка от тях представлява продължение и проявление на другата, и най-същественото - поезията е носител на сътворението и има властта да гради реалност отвъд познатите свойства на пространството и времето. Придобихме ново самочувствие - носители на отговорна мисия.

Само няколко години по-късно ние и още много автори от различни страни по света се оказахме съучастници в друго вълнуващо предизвикателство - Международният фестивал „Духовност без граници”.

Вдъхновител, създател и основен двигател на това мащабно събитие, знаете, е отново Розалия. През последните няколко години имам високата чест и отговорността да бъда неин скромен помощник и от кухнята на организацията мога да заявя: енергията вложена от нея многократно надвишава приноса на всички останали вкупом.

Благодарение на неуморния й дух се събират все повече и повече съмишленици без оглед на принадлежността към език, раса, възраст. Това, което свързва растящия брой участници, са чистата душа, отвореното сърце и правдивото и честно слово.

За изминалите десет години създадохме приятелства от най-далечни краища на Земята, акумулирахме вдъхновение, заедно продължаваме да чертаем нови хоризонти за мирно и красиво бъдеще на нашата планета.

Много са авторите, чиито творби са публикувани в хартиени и виртуални сборници благодарение на активното присъствие на Розалия в мрежата и неизчерпаемия й импулс да открива и печели съмишленици, споделящи стремежа за чистота на мисълта и вяра в сътворяващата сила на словото.

Българска поезия днес звучи по всички континенти в живи радио и телевизионни предавания. Превеждана е на много езици и включвана в хартиени и виртуални алманаси. Без активния обмен на идеи и енергия с възможностите на съвременните технологии, всичко това до скоро би било само екзотична фантазия.

И разбира се, това не е всичко. Розалия Александрова продължава да дава тласък в генериране на нови идеи и вдъхновение благодарение на съвместната работа с много пловдивски читалища и културни институции.

Тя е истински вечен двигател, работещ за изявата на творци от всички възрасти и от различни области на изкуството. Чрез красива симбиоза от поезия, изобразително изкуство, авторска музика и изпълнителски интерпретации намира нови и понякога неочаквани времеви и пространствени измерения в нашия древен град, предоставяйки му гаранцията да остане вечно жив.

Огромен е трудът, който Розалия Александрова полага без очаквани облаги. С всяко действие и мисъл тя създава нови възможности за изява на хората около себе си: да бъде чут гласът им и да усетят значимостта и отговорността си на творци. Раздава се заради високата мисия на Поезията, в която вярва безрезервно. Тази вяра, знам, ще усетите да пулсира във всяка дума от новата й книга.

Разлиствам „Усещане за цялост” и попадам на съкровени мисли, изпълнени с обич и мъдрост. Държа да обърна внимание на забележителната логическа подредба и в озаглавяването на циклите.

Без сложни украшения, без излишна патетика, с най-простите и топли думи, честно и отговорно Розалия повежда читателя по трудната, но светла пътека от любов и дълг към „България”, в „Пространства” изпълнени със „Смисъл” със „Смирението на воина” за да го доведе до пълното „Усещане за цялост”, обновен, помъдрял, изпълнен с вяра, успокоен и пречистен.

В тази книга няма да срещнете маниерност, изненадващи поанти и опит за преобръщане на представи. Посоката е само напред, по най-прекия път към сърцето и душата, и нагоре с благодарност и любов към Твореца.

В началото на книгата е Любовта, а нишката, която държи цялото съдържание, е изплетена от всеотдайност и благодарност, и пропита с дълбок смисъл. И се крепи на живи корени.

„Благодаря на моята любима България - нежна майчица и строга родителка” - така авторката слага удивителна след дългата редица в благодарствения текст. И преди да развие темата за дълга и преклонението пред родината, отправя към читателя светли благословии.

„Учи ме, Господи, до сетния ми дъх…” Какво прекрасно начало! При такова искрено упование, всяка следваща дума носи печата на Твореца. И продължава: „Каквото си посял, ще го пожънеш. Каквото си събрал, ще го дадеш.”, за да заключи „Което ни е трябвало да сбъдваме, сам Господ Бог ще въздаде.”

Читателят вече е готов, прeведен във високите вибрации - всичко в следващите страници ще стигне на правилното място в сърцето и душата.

През състояния на отдаденост и признателност, със смиреното съзнание от къде идва и без какво не може, авторката гради мост за непреходните ценности от минало към бъдеще. И през цялото пътешествие си напомня:

Не съм сама във този свят
И миналото пазя тихо.
Пътувам, стигам и вървя
по пътя светъл на предците.

За да ни доведе до финала, прогонила и най-беглата сянка на егото:

Преди исках хората да ме чуват.
Сега искам Бог да ме вижда.

Тръгваме от високо, за да се издигнем стих след стих на висота, за съществуването на която рядко си даваме сметка.

В това движение нагоре съвсем естествено се държим за нишката, свързваща всички текстове. Понякога ярко заявена, друг път прозираща между редовете, но навсякъде недвусмислено и с еднакво силна увереност лирическата героиня отстоява:

В душата има ли любов,
тя осветява всеки мрак

Пренасяйки ни през различни времеви и пространствени измерения, авторката не позволява да загубим присъствието си в настоящето, но припомня, че реалността е само резултат от усещането за тук и сега.

Сън е животът, сънуваме.
Чувства. И мисли. Воали.

И едновременно с това затвърждава убеждението, че онова, в което се уповаваме, е винаги на една протегната ръка:

Бог е там, където го търсим
В погледа на очакващия,
в скръбта на невиждащия
и в усмивката на невинния.

Било е преди нас и ще остане вечно:

Отворих древни порти
на сърцето ми.
Разместих всеки
стихнал слънчоглед.
Потънах в шепот
в синьото безвремие.
Летя.
През пустотата.
Към теб.

Така неусетно читателят се оказва в Пространства (вторият цикъл в книгата), където обитава любовта - безгранична, безусловна, всеотдайна и спасителна. Животворяща!:

Осветявам пространствата в теб
И съкровища древни привличам.
Аз съм Слънце, а ти си Море.
И потъвам в простори и ниши.

Комуто е дадено да пребивава в светлите пространства на реалността, приеме ли веднъж тази благословия, става отговорен за всяка своя мисъл и дума, защото:

Всички стихии са ти подвластни, Поете.

Полетът на мисълта и вдъхновението не познават граници нито в пространството, нито във времето. Затова е и увереността, че всичко красиво е вече сбъднато, независимо от човешкото разбиране за време и място.

Душите ни се сляха в миг,
Телата - в някой друг живот.

Защото:

Поезията няма възраст.
Поетите са хора от Луната

Като дишащо, реално живо същество, Поезията расте и се развива и е изначално необходима за днешния и бъдещия ден на нашия свят.

Край нея времена и хора
записват своята съдба
А тя тъче една история.
За обич. Вечност. И вода.

И няма значение къде по пътя си се намираме:

Ти - идея, любов, тръпнещ смисъл
Във високото. И в ниското.

Едно е сигурно:

Тръгваме си окрилени.
Бяхме при предците.

За да се намерим в Смисъла (следващият раздел):

С увереността че
и ние, Ангели на словото,
тъчем на смисъла платното.

С ясното съзнание за великия замисъл на Твореца. В който.

Всяка душа е премислена,
всеки живот си струва.

Този, който владее сътворяващите сили е длъжен да държи мисълта си във високите вибрации. Отговорността за чистотата на мислите и чувствата е отговорност за посоката на бъдещето:

Поете, не отваряй вратите на тъжния храм
и завесите тежки не вдигай.

Но каквото и да начертае чрез мисъл и слово, каквато и власт да носи над събития и съдби, последната дума идва от другаде, защото:

Времето е необятна територия.
Всеки мисли, че е само негово.
Докато не дойде любовта.

За нея всички търсят но никой не е намерил задоволително обяснение. Не е и нужно. Значимото в случая е, че тя побеждава чрез меката сила на отдадеността.

Достигаме до неоспорима истина - най-голямата мощ се крие в Смирението на Воина:

Поете,
когато душата ти е нежна,
а езикът е гневен съдник,
остани в сянката на кипарисите.

Финалният цикъл, дал заглавието на книгата, още с първото заглавие въвлича във вълнуваща градация:

Да съградим вечност

Дори да не признае Лятото,
а Лятото е бялата ми риза…

Чисто, откровено и прозрачно начало, с последваща метаморфоза:

Изхвърлям суета, тъга, успехи.
Притихвам в себе си. И цяла съм.

За да завърши с твърдата увереност в сътворителната сила на осъзнатия човек.

Животът е препускащото Време.
Дошло от Рая. И земя с надежди.
А ние - зрители, изпратени
да съградим от Вярата ни Вечност.

Всеки текст доказва - на лирическата героиня не й е присъща слабост. Силата й се проявява в различа светлина форма. Когато е необходимо, събужда огньове:

Кръвта на небесния пламък
е стих в ума на Поета
когато пътуваш в безвремие,
влъхвите стигат сърцето.

А сърцето признава само истината:

Пътува празничната версия.
Но стига истинската.

И преди да затворим последната страница, се срещаме с най-искрената поанта:

Всички
роли
събрах
в една -
Любов.

Такива книги не се четат на един дъх. Опитват се на малки дози и при неотложна необходимост. Препрочитат се фрази и пасажи. Ще ви се прииска да си препишете много от тях и да си ги сложите на видно място, откъдето да ви напомнят нещо всеки ден. Стиховете тук представляват силен концентрат от лекарство, срещу напрегнато и объркано ежедневие. Рецепта са за вдъхновение. И мъдро ръководство.

Розалия Александрова го може, защото е поет в най-истинския смисъл на това понятие. Тя притежава изострена чувствителност и способността да улавя фините трептения в окръжаващата ни действителност и резонансите им в човешката душа.

Но не само за да ги регистрира, а да даде най-ефикасно и в същото време щадящо решение за всички тревоги, да освети пространството около изпадналия в тъмнина и да посочи пътеката на лутащия се, да хване за ръка всеки, който споделя пътя й.

На добър час на новата книга на Розалия Александрова! - в добри ръце, с добри мисли, чисти сърца и отворени души, готови да приемат, творят и споделят красота, любов и „Усещане за цялост” в настоящето и бъдещето!