АНЧАР
(отровно дърво)
превод: Симеон Маринов
В пустинята, под жар и зной,
на почва суха, изгорена,
анчарът - страшен часовой
издига стан усамотено.
Природата в безсилен жар
в ден на омраза го родила
и клоните му страшен яд
до корените напоила.
Отровата на капки вън
прониква и се разтопява,
в час на слънчевия сън
в смола прозрачна се сгъстява.
Към него птица не лети,
не иде звяр; сал вихроносен
тук вятърът ще се вести
и ще отмине смъртоносен.
И ако облак прати дъжд
случайно в клоните отровни,
той ще покапе изведнъж
отровен в пясъците знойни.
Един владетел мъж изпрати
анчар да търси де що зърне -
щом ново утро се вести,
с отровата се той завърна.
Донесе смъртоносний плод
и клонче помъртвели листи -
а по чело му хладен пот
на ручеи струеше бистри.
Донесе страшен, страшен дар,
в колибата се тръшна морен
и там, пред своя господар
изпусна своя дъх покорен.
С отрова царят напои
безброй стрели, и към победи
подвигна рат и низпосли
смъртта при своите съседи.
————————————
в. „Провинциален журналист”, г. 1, бр. 1, Търговище, 15 декември 1935 г.
