Чл.-кор. проф. д.ф.н. Мария Попова

Този труд на доц. д-р Лилия Манолова може да се разглежда и оцени като своевременен зов за съхраняване на красотата, звучността и националната самобитност на нашия роден език. Авторката го е замислила в качеството му на обръщение към всички българи и главно към журналистите, народните представители, министрите, обществениците да не забравят, че родният език е неделима част от нашата многовековна култура и национална принадлежност.

Трудът се характеризира с:

- Доказателствена емпиричност, която се състои в огромния езиков материал, върху който се анализират избраните явления.

- Теоретична дълбочина, произтичаща от дадената по-ясна, по-точна, по-пълна представа за динамиката на езиковите процеси.

- Ярка приложна насоченост, която предполага разработката да спомогне за осъществяването на най-важните регламентирани от теорията практически дейности.

- Актуалност, която се състои в непосредствената връзка на разглежданите проблеми с най-съвременните тревоги на обществото за родното слово.

Трудът на Лилия Манолова, който тя скромно нарича сборник от статии, е посветен на тема, колкото традиционно известна, толкова, а може би и повече, дискусионна, а освен това винаги актуална за вниманието на езиковедите и също така на редица кръгове от обществото. Този труд е резултат от многогодишния интерес на авторката му в областта на езика с всички негови своеобразни движения.

Веднага трябва да подчертаем, че този избор (следствие от многогодишните занимания на авторката) е много сполучлив, тъй като с разработката на тази тема се запълва една празнина в проучванията на езика както в тяхната конкретика, така и в обобщеността им.

Прави впечатление, че изложението е изключително богато на факти, тези, идеи и конкретен речев материал, които авторката е съумяла да събере, синтезира и структурира по блестящ начин.

Трудът се състои от предговор „Обръщение към читателите” и четири части.

В Първа част „Българският книжовен език - древен, красив и звучен!” авторката подчертава, че красотата на българското слово е нейна дългогодишна обич, грижа и болка.

Във Втора част „Езикова публицистика” се обсъждат въпросите за езика, азбуката, правописа и правоговора. Изказват се тревожни мисли за: езика на прехода; съвременните езикови манипулации; връзката или отношението на родолюбие, глобализация и национален език.

Като се спира на въпроса за кирилицата и латиницата, авторката възкликва „Българска азбука или българска кирилица!”, с което ни призовава да уточним изразите си за двете понятия.

В тази част тя поставя редица конкретни въпроси на нашата реч, като напр. за правописа на един вид сложни думи; за правилното изписване на имената на видни исторически личности и литературни герои; за трудностите, свързани с българското ударение, както и по-конкретните проблеми, като напр. за правоговорните грешки при изпускането на предлога „във”.

Във връзка с граматическата правилност тя поставя въпроси, свързани с трудности при избора на правилния израз, като: военен аташе или военно аташе; моят джипи, моята джипи или моето джипи; Също така спира вниманието си на въпроси, като: граматическия род на съществителното име вечер; колебанията при дитирамб и дитирамба; тримата папи и трите папи. Не убягват от погледа й и въпросите за: членуването на сложните названия; грешките при употребата на някои причастни форми; звателните форми в българския книжовен език; формите за множествено число на числителните имена; членуването/нечленуването на имената на планетите; има ли множествено число съществителното име евро.

Също спира вниманието си върху някои дискусионни лексикални въпроси, като напр. Имам експертно мнение или имам експертиза; лекар или доктор; разбираме от телевизията или разбираме от телевизора.

Тревожни са нейните мисли и за съвременния речев етикет. Срв. с конкретните примери: думите даскал, даскалица и школо в съвременния речев етикет.

Не е отминат и проблемът за чуждите лични имена във връзка с езиковата и националната ни култура.

Поставят се и въпроси като: Съществителното име българщина има ли място в съвременния ни език? Хърватия или Хърватска? и още редица други, интересуващи говорещата общност.

Третата част „Език свещен” е посветена на приносите към Словото на някои български учени и писатели, като напр. Михаил Виденов, Мария Попова, Марко Семов, Стефан Цанев, Блага Димитрова.

Четвърта част „Научни статии”. Тук са поместени статии, свързани с историята и съвременното състояние на българския език, като напр. Братя Миладинови; Феноменът езикова глобализация и проблемите на съвременния български книжовен език; Националният език и проблемите на манипулацията; Едно изкуствено и ненужно правописно правило; Необоснована правописна дублетност при един тип сложни думи. Поставя се и въпросът „Нуждаем ли се от Закон за закрила на езика?”

В тази последна част на книгата си Л. Манолова включва статии, посветени на научната терминология и нейната история: „Приносът на възрожденските учители и книжовници за развитието на българската терминология”; „Българската научно-техническа терминология след Освобождението”; „Александър Теодоров-Балан и въпросите на българската граматическа терминология”; „Проф. Любомир Андрейчин и изграждането на българската граматическа терминология”.

Също така в нея авторката е включила научни статии, посветени на интересуващи обществото проблеми за българската реч, публикувани в миналото.

В Заключение. Без да сме отбелязали всички положителни черти на предложения от доц. д-р Лилия Манолова труд, бихме искали да подчертаем, че като резултат от многогодишно сериозно изследване върху българския език той ще бъде полезен за българските езиковеди - учени, преподаватели и студенти, както и за всички, които се интересуват от българския език и милеят за родната реч. Убедена съм, че всеки, който се докосне до него, ще се връща непрекъснато и ще го препрочита отново и отново. И ще изпитва дълбока благодарност към неговата авторка. Несъмнено, той ще бъде полезен за учители, журналисти, културни дейци, общественици, публични личности, студенти и на всички, които обичат българския език, милеят за родното слово и се интересуват от неговото съвременно развитие.