Печо Господинов

Наскоро ще бъде чествана годишнината от героичната смърт на незабравимия Хр. Ботйов. По този случай ще се състои и традиционното поклонение на Вола - лобното място на великия поет и революционер.

Ние свикнахме вече, когато манифестираме преклонението си пред Хр. Ботйов, да го сравняваме с равните на него по дух и историческа съдба, каквито са Теодор Кьорнер и Александър Петьофи и двамата големи поети и национални герои, умрели с оръжие в ръка за свободата на своята поробена родина.

Но ето че моят добър приятел, Енрико Дамиани, италиански литературен критик и отличен приятел на България, ни откри и друг духовен брат на Хр. Ботйова - поета и революционера Гоффредо Мамели.

Разбира се, и в този случай не може да става дума за никакво влияние на Мамели върху Ботйова, защото, както отбелязва това и Е. Дамиани, когато италианският национален герой и поет пада убит при портите на Рим, като водач на чета, Хр. Ботйов е още пеленаче.

„Но един общ пламък гори в душата на единия и на другия, за един и същ идеал и подтиква и двамата из подобни пътища, към еднакви намерения”.

На друго място в своята книга - „Някои особени прояви на италианската литература”. Е. Дамиани пише: „Автор и той (б. м. - Мамели) като Ботйова на няколко само песни, всички пропити от най-чиста любов към родината; голяма душа на войник и не по-малко голям талант на поет както и Ботйов, фатално задушен, като него, в своето развитие като поет от преждевременната смърт и от грижите на краткия си живот, много повече изживян в дела за отечеството, отколкото посветен на музите”…

Този паралел между италианския и българския Ботев може да се продължи до края на живота им. Има нещо много общо в тяхната съдба, дори прилика на стиховете им.

Може би защото и политическото положение на Италия, когато се е родил и умрял Мамели, в много отношения се е покривало с това на България, в годините, които запълнят жизненото и политическо битие на Ботев.

Нека приведем и няколко откъслеци от поезията на Мамели, за да проследим по очебиющо духовното родство между тези двама герои и поети, които се ползват с еднаква слава и преклонение в своите освободени днес отечества.

Мамели пее през 1849 год. така:

- Към оръжие, към оръжие! Развяват се жълтите и черни знамена… Стреляйте, за Бога, срещу варварите, срещу продадените войски. Кипи вече борбата…

Колко много ни спомнят тези стихове лайтмотива на „Борба”! В тях дори има една фраза, която изглежда като че е казана от Ботев.

В друга песен на Мамели четем:

- Обвързва ни като братя заедно - славяни, германци и италианци - една скръб и една надежда: имат само едно поле народите и само едно нещастие - царете. Бъди смел, бори се и надявай се, вярвай в своето знание - и Бог ще бъде с тебе.

А този откъслек не ни ли спомня за „Моята молитва”?

Как тези две стихотворения се доближават откъм своята духовна атмосфера и идейна същност?

Но ето и още няколко стиха:

- Където страдат и умират, там ще бъде знамето ми, моето е между кръвта и трепета - където се борят и се надяват…

Ето защо, много уместно бележи Е. Дамияни, че Христо Ботев е по-близък на Гоффреди Мамели по дух, по поетическо схващане, по патриотични подвизи и по съдба, отколкото на Кьорнер или Петьофи.

Интересно е, че нашият велик революционер и поет приживе не е знаел нищо за своя духовен събрат, макар че посредством Херцен той е бил отчасти запознат със Силвио Пелико, с Гарибалди и с други някои италиански революционери.

Нали, като мото на своята статия, посветена на Ст. Караджа и неговата мъченическа смърт, Ботьов бе сложил следните стихове на известния италиански революционен писател Луиджи Маркантини.

„Нарекоха ги крадци, излезли от скривалищата, но те не откраднаха нито един хляб. И чух да издават само един вик: Дойдохме да умрем за нашия брат! (б. м. - за нашето отечество!).”

Най-големият от италианските революционери - Мацини, за Гоффредо Мамели е написал следните прочувствени думи, днес издълбани върху надгробната плоча на трагично и преждевременно загиналия поет.

- И лирата, и мечът ще станат истински символ на неговия живот върху камъка, който някога ще му дигнем в Рим, в гробищата на мъчениците за нацията.

Е. Дамиани, в заключение на своята извънредно интересна студия, пише, че днес, когато Италия е свободна, името на Мамели е в сърцето на всеки италианец. Така, както и Ботйов - в сърцето на всеки българин.

——————————

в. „Варненски новини”, г. 23, бр. 3925, 19.05.1935 г.