Ламар

В борбата за национално освобождение се кали духът на големи български революционери. Френската революция, нихилизма и Бакунистите вдъхновяваха техния идеал.

И под знака на тия двигателни сили, борбата за национално освобождение на България създаде два завършени типа: Левски и Ботев.

Левски беше практически организатор, Ботев - нейната динамика в тия борби.

Ботев е Вагнер на българската революционност.

Рядко в историята идват личности, които, като творци и деятели, въздигат личността до синтетичното.

Изкуството на Ботев не е още надминато. Дори стилово не е надминато от еволюцията и обогатяването на словото.

Защото то е нерв от епохата си; рожба на хубавица: патос и бунт.

Делото му: реализация на идея - велика и ненадмината.

По сила на бунтовен патос и саможертва - равни са му в македонското освободително движение солунските „гемиджии” от „Гвадалкивир” и Банк Отоман; Карасулията и много още. Ботев ги надминава само с лиризма си.

И днес, когато в света въоръжението трещи: националностите дирят изход, а идеята за свобода се люшка между силите на възможната класа и робията, колко по-ценни са тия личности на саможертвата!

И нека никой не обвинява никого, че изкуството не намира прием; че литературата ни увяхва и творците ни гладуват.

Едно честно изкуство - изкуството, което ще обвърже и затрогне - да открие вратите на идеалите народни - само то ще има дълготрайност и приемственост.

Такъв е случаят с Ботев. Той вдъхнови „гемиджиите” със слово и пример.

Той вдъхновява и днес със своя пример и лиризъм честните борци в националното им освобождение.

И за това неговото дело още не е надминато.

——————————

в. „Македонска земя”, г. 1, бр. 3, 12.02.1936 г.