Ставри Борисов

РОЖДЕН ДЕН

Незабележимо и неотменно
дните се отдалечават.
И понякога става студено -
от много багри и слава.
Губим нещо и вярваме
в нови месеци летни.
Кой ще вземе да ни сверява
с първите ни портрети!
И стоят ли в албуми
дните с покосена отава:
ний не колекционираме думите,
с които са ни ранявали.
Крием по едно изрусяло кепе
от бригадирските си години -
и проглеждат пътища слепи.
Времето иде, наметнато в синьо…
Време лудо, време нехайно,
с ягодови луни
и с прежалена шума:
още сме утрешни - нямаме звания
и за възрастта не става дума…

БОЯДЖИЯ В МОЯ ДОМ

Разрушен е овехтелият порядък.
Новият - не е измислен.
Залъкът на обед ще пресяда -
да затисне дума, да отприщи мисъл.
Лятото излиза - да потъне в отпуск:
искайте му туба от боите,
не на заем и не даром - просто
нека му дължа я щрих… я ритъм,
ритъмът на беззаглавна песен -
птичи полъх над гора от бук и ясен…
И тогава - и тогава може би е лесно
моят дом да се нарича място,
място, откъдето преждевремен тръгвам
през една и не една човешка зима.
И люлее цвят усмивката ми дълго…
А това е щъркелово ято или град без име.