Д. К. Попов

Встань - и миру вновъ явись!

Раздвижен издъно цял руский народ
ред тържества светли днес приготовлява,
за да се предава из рода във род
на руския гений най-чистата слава.

Да, Пушкина слави Русия в тоз ден -
поета славянски, света кой омая
с мелодии песни, с език вдъхновен,
с вълшебната лира, с акорди от рая.

Години минаха, откакто умря
певецът на тази земя без предели;
но мощно му слово за миг се не спря
и все се разнася, с крила все по-смели.

И вън от Русия, где някогаж сам
поетът летеше да дири сюжети,
простор, вдъхновленье и божествен плам
за гения, който цял век вече свети.

Тоз гений ще трае ведно с вековете…

София, 26 май 1899

——————————

сп. „Българска сбирка”, брой № 11-12, 06.1899 г.