СТИХОВЕ
превод: Григор Чешмеджиев
***
Как сладко е, но как е и опасно
на теб да гледам - в твоя мили взор!
Ще ли забравя аз усмивката прекрасна
и огнений вълшебен разговор?
Вълшебнице, защо те аз видях? -
Узнал аз теб - блаженството познах!
И свойто щастье вече мразя страстно!…
НА ДЕТЕТО
Дете, не смея аз над тебе
да произнеса благословенье;
ти - ангел си за утешение -
да бъде светло твойто жребье!…
***
Тълпа бездушна вред поета окръжава,
похвали безсърдечни нему тя бръмчи,
но равнодушно той замислено внимава,
и звучната му лира разсеяно звучи!…
——————————
сп. „Българска сбирка”, Брой № 19-20, 12.1899 г. Подписано: Гр. Лютаков
