Печо Господинов

Българското име в чужбина често е бивало чернено от заинтересовани. Но почти навсякъде по света се намират и добри българи, които - благодарение на своето културно и социално положение - се стараят да го очистят от незаслужено нанесените му обиди и клевети.

Отседнали и застояли се в известна държава, извоювали си завидно положение в cpедите на техния културен елит, като незаинтересовани представители на своя народ, тези достойни за уважение българи са творили и изграждали с всеки изминат ден българското народностно дело, често незабелязано и почти винаги безкористно.

Такива българи срещнах в Швейцария и за някои от тях писах с истинска гордост. Такъв един българин срещнах и в Лондон и това бе нова радост за мен.

Д-р Георги Банков: нищо не говори това име на българския читател. А той е един от онези българи, за които може да се каже, че достойно представляват страната ни в чужбина.

Роден е в Самоков. Сега е в разцвета на своите сили. Завършил е медицина в Италия. Няколко години е бил доцент по хирургия в Бон (Германия) а от пет години се е установил на постоянна работа в Англия.

Тук той е широко известен като лекар. Обзавел си е и своя частна клиника, познат е в Лондон още като шеф-хирург на италианска болница и като частен доцент в медицинския факултет на Лондонския университет.

Славата на нашия съотечественик се е разнесла в Англия особено, след като той за пръв път в Лондон, е извършил една сполучлива операция на „Ангина Пекторус”.

Ето още един случай, който убедително подсказва, колко голяма е днес неговата популярност: в близки дни д-р Банков ще извърши операция на великата княгиня Андрея, сестра на бившия руски император.

Но д-р Георги Банков е познат в Англия и като надежден и талантлив писател: от неговото перо досега са излезли множество медицински статии от специален характер.

Славата си, обаче, той дължи на две свои книги, които, по своето съдържание, трудно може да се определи до колко са научни и в каква степен са художествени произведения

Книгите на д-р Банков изненадват със своята дълбочина, с широкото познаване на разглежданите въпроси, но едновременно с това - те съчетават науката с рядък белетристичен талант, което ги прави не само широко достъпни, но им придава и стойността на зрели художествени въплъщения.

Първата книга на автора, публикувана, както и другите му книги и статии, които имат художествен характер, под псевдонима Жорж Сава, носят твърде примамливо и интригуващо заглавие - „Лечебният нож”.

Тази книга, една изненада за сезона, е било провъзгласена, от едно лондонско общество на писатели и критици, за най хубавата книга през месеца.

„Лечебният нож” е затрогваща история за първите стъпки на един лекар предадена увлекателно, в която се редят неговите изпитания, терзания и несгоди, конто са съпътствали живота му.

Всичко това, проникнато от здрави научни познания върху медицината, е разказано с много поезия и изпъстрено с философки прозрения, върху фона ни съвременната ни действителност.

В книгата на Жорж Сава няма идейни блуждения, а е направен опит да се даде разрешение на разглежданите въпроси. Тук лекарят отстъпва място на писателя, за да даде думата и на общественика - борец за нова социална правда.

„Хубостта чрез хирургическия нож” е заглавието на втората интересна книга на нашия съотечественик.

С едно общодостъпно изложение на разглежданите въпроси, авторът разкрива в нея големи познания върху хирургията, а с отклоненията, които прави, с историческите справки и най вече - с изложението си , той открива и едно друга особеност на своята природа - дарбата си като писател да анализира, и способността си да пише одухотворено и с чувство, дори и по въпроси, които на пръв поглед са чиста наука.

Затрогващи са страниците в книгата, в които Жорж Сава излага своите впечатления от едно посещение на италианския санаториум за инвалиди. Но ужасите от войната са предадени още по-сгъстено, с подкупващо и вълнуващо чувство, когато той ни рисува образи на бъдещата война.

След всичко това позивът на писателя за мир и разбирателство между народите иде, за да ни подскаже и за идейните предразположения на автора.

От магията на хирургическия нож, който преобразява и връща на човека не само здравето, но и хубостта, авторът идва до другата - духовната същина на своята книга: преобразяването и на живота чрез хирургическия нож, за да не бъде той долина на сълзи, изпитания, а славослов на красота и добросърдечие.

Наскоро д-р Банков бе съблазнен от една покана да заеме професорска катедра по хирургия в Сиднейския университет (Австралия). Но той предпочете и този път да остане по-близо до родината си.

И днес, когато, по покана на университетите на Берлин, Виена и Будапеща, той замина да чете лекции от тяхно име и по тяхна покана, сигурно ще бъде щастлив, че случаят пак го приближава към България, която обича.

Когато ми казва за това свое предстоящо пътуване, без да влага каквато и да е задна мисъл, Д-р Банков счете за нужно да ми припомни, че псевдонима си е взел от кръстното име на своя рожден брат, убит във войните, които България води.

Д-р Банков не поиска да ми каже нищо за своята терзаеща го носталгия по роди-юта. Той дори не се просълзи, когато спомена името й, но не можа да не въздъхне, казвайки ми:

- Аз ще бъда почти до границите на България!

Всичко има д-р Банков: младост, известност, може би и достатъчно средства, но без да подчертава това, без дори да говори за своята привързаност към България, той сигурно истински страда, подобно на много други свои събратя по съдба, че му липсва български въздух.

Този отечествен въздух той търси в дружбата си с българите, защото сигурно чрез тях чувства магията на родината, която жива и в неговото сърце.

——————————

в. „Варненски новини”, г. 28, бр. 6661, 28.02.1939 г.