Печо Господинов

Стефан Димитров, познат български журналист в Швейцария, често подценяван и отминаван, 40 години вече работи с перо в ръка за преуспяване на българското народностно дело.

Той има голям дял и за заякчаване на приятелството между България и Швейцария, както й за тяхното взаимно опознаване.

На 17 юний т. г. Димитров навършва своята седемдесетгодишнина. По този случай той има защо да бъде горд, - неговото дело, колкото и скромно, не е без значение и за утвърдяване доброто име на нашата страна в съзнанието на швейцарската културна общественост.

Ще бъде, обаче, пресилено да подчертаваме журналистическото дело на Ст. Димитров, още повече, че сам той никога не е правил това. Но, като един между първите дейни и доброволни осведомители на България в Швейцария, той има своите несъмнени и очевидни заслуги.

Дори и тази скромна оценка, която сам Ст. Димитров дава на своето дело, като се имат предвид особено тежките условия, при които той е работил, то е безспорно от голямо народностна полза за България.

Колцина други българи в чужбина, макар и с по-голямо обществено значение и връзки, правят това, което той, ето вече 40 години, непреклонно върши, безвъзмездно и при големи мъчнотии?

Кой е Ст. Димитров? - Това малцина знаят в България.

Роден на 17 юлий 1867 г. в Свиленград, след като свършил основното си образование в своя роден град (учител му е бил народният поет Ив. Вазов), той завършил и гимназията в Пловдив, след което заминал за Швейцария да следва медицина.

Още като студент и по-късно, та дори и до днес, Ст. Димитров се отдава на журналистика, която винаги го е поглъщала повече от пряката му професия.

Сътрудничеството си в българската преса той е започнал още във в. „Прогрес” на В. Т. Велчев и от тогава, не така редовно, както в швейцарските вестници, по разни, поводи, само с инициалите си, с псевдонима Скитник и много рядко с името си, е печатал статии във в. в. „Ден”, „Дневник”, „Мир” и др.

В Швейцария Ст. Димитров е добре познат, особено в немските й кантони. Като заместник-лекар той е служил в Дитикон, Шварцевбург, Фручиген, Понтерзина, Ютлиген, Кйонинц, Аарванген и др.

Печатал е статии по разни въпроси, отнасящи се до България и най-вече върху нашите народностни въпроси, в следните по-важни швейцарски вестници: „Бунд”, „Нйое Цюрхер Цайтунг” „Сюнз”, „Газет дьо Лозан”, „Бернеръ Тагблат”, „Нйое Винтертурер Тагблат”, „Интелигенцблат” и пр.

Освен това, Ст. Димитров е превел на, немски език известната статия на руския учен проф. Мечников за българското мляко и една брошура на своя брат, известния писател Ал. Кипров, озаглавена: „Истината за България” (1916 г.). Той е превел също в отделна книга и разказа на Ал. Кипров - „Моя рожден ден”.

За пълнота на изложението, нека отбележим още и следното медицинско изследване на Ст. Димитров - „Образуване на празнините в гръбначния мозък”, отпечатано през 1907 г. в известното немско медицинско списание „Архивер фюр психиатри” (Берлин).

По случай 70-годишнината на Ст. Димитров ние му пожелаваме от сърце живот и здраве, за да бъде, както досега, полезен на българското народностно дело.

——————————

в. „Варненски новини”, г. 27, бр. 6388, 30.05.1938 г.