Печо Господинов

През м. май т. г. се навършиха 15 години от смъртта на именития варненски книжовник и общественик Кръстьо Ив. Мирски. И тази година неговата годишнина отмина неотбелязана. А именно, живота и делата на Кр. Ив. Мирски заслужават да бъдат посочвани на поколенията.

Варненското гражданство има за какво да благодари не само на него - колко много себеотрицание и любов излъчват личностите на първите зидари на културата, собствеността и стопанския напредък на Варна!

Ние ще припомним днес за Кр. Ив. Мирски, нека други направят същото за несъмнените заслуги на равните на него по значение. Всеки град трябва да цени високо и по достойнство своите първи хора, за да насърчи живите си общественици и завещае на поколенията светли образи за подражания.

Кр. Ив. Мирски е роден в гр. Котел, но своето детинство е прекарал в Добруджа. Благодарение на своите вуйчовци хаджи Гено Холевич и известния черковен деец Гаврил Кръстевич той успява да завърши Земеделческо-индустриалната школа в Табор (Чехия).

Тук той е имал за другари революционера Кънчев, писателя М. Георгиев и др.

Книжовната и обществената си дейност Кр. Ив. Мирски започва още от ученическа скамейка (1873 год.)

Известно време той е бил учител в гр. Тулча, съвместно с Добри Ганчев, Сава Доброплодни, Марин Тишев и др. познати по онова време културни и училищни дейци.

Още при своите първи стъпки на общественото поле Мирски е бил в близък досег
с Д-р П. Берон, Т. Икономов, Григор Начевич, Люб. Каравелов, Ст. Н. Изворски, Петко Каравелов и др., на които в много отношения достойно подражава.

Твърде много са издадените от Кр. Ив. Мирски книги. Ние ще упоменем само една незначителна част: „Александър II”, реч, държана в Тулча през 1878 год; „Добруджански календар”, издаден за две години (1879 и 1880 год.), „Митхад паша”, трагедия (превод от чешки); „Комедия от грешки” и „Венецианския търговец”, драма - и двете последни книги от У. Шекспир; „Книга за брата ми” от В. Бурд и много други, между които значително число оригинални учебници, брошури и пр.

Отзивчив към борбите на своята съвременност, сам активен културен и обществен борец - Кр. Ив. Мирски твърде често е споделял вълнуващите го мисли и чувства чрез печата. Би могло да се каже, че в това отношение неговото дело е огромно.

Извънредно много плодовит, той се е отличавал и с оригиналните си възражения, някои от които дори и днес ни се виждат смели.

Той е поддържал, например, че в България трябва да се въведе гражданския
брак. Като народен представител се е борил за даване избирателни права на
жените.

Но особено паметна е борбата на Кр. Ив. Мирски за изпълнението на Търновската конституция. Той всякога е доказвал, че тя не е натрапена на българския народ, че напълно отговаря на народните нужди и разбирания и т. н.

Мирски беше и един от борците против онези, които за чужди на България цели някога суспендираха конституцията, за да поздрави, ликуващ от радост, деня на нейното възстановяване.

Кр. Ив. Мирски бе достоен български гражданин. Но той беше още по- прилежен варненец. Като кмет на града или бидейки общински съветник, той някога е изпълнявал своя дълг като обществена повинност.

За съжаление, Варна познава малко общественици от стила и от замаха на Кр. Ив. Мирски. И като че ли с всяка година тя все повече осиротява.

Б. Р. Годишнината от смъртта на Кр. Ив. Мирски бе през м. май т. г. Добре ще бъде останалата в наследниците на покойния твърде ценна архива да се предаде за обнародване на Българската академия на науките, на която Мирски бе достоен член. Горното отбелязваме между другото и по настояване на г. Печо Господинов.

——————————

в. „Варненски новини”, г. 24, бр. 3951, 14.06.1935 г.