Иван Енчев

Слово за стихосбирката „За няколко живота” (2025) от Ели Видева

Заради високите си художествени достойнства поредната стихосбирка „За няколко живота” (2025) от Ели Видева заслужава да бъде четена и препрочитана от съвременната българска публика.

Тези искрени синовни откровения пред България запълват част от твърде голяма ниша в съвременната ни поезия през последните няколко десетилетия, в които съвсем малко поети творят произведения, обладани от патриотични мотиви.

В пъстрия композиционен килим на сборника умело са втъкани факти и имена на личности от древната българска история. Това се изявява най-достоверно в началната от трите негови съставки, озаглавена „Изповед”.

Тя започва със спомена на един митичен стар български войн за събития отпреди четиринайсет века. По времето на кан юбиги Кубрат - обединил българите (през 632 година) северно от Кавказ и Черно море в племенен съюз, наречен Велика България („Спомен”).

Мъдрият баща съзнава трезво, че синовете му (Батбаян, Котраг, Аспарух, Кубер и Алцек) не бива да загиват в безцелни степни битки. „Оцелява истинският мъж, ако е свободен.” - казва той и им повелява: „Пет Българии да основат!” („Кубрат”)

Творбите за война и мир, за предсказания и съдбовно обричане са особено убедителни с подбраните заглавия. Те са все слова, характерни за оная древна епоха: „Кубрат”, „Оброк”, „Пагане”, „Вяра”, „Жрецът”, „Битка”, „Императорът”, „Пристан”, „Аспарух”, „Завет” и др.

Кан Аспарух - довел българите на юг от река Дунава с битки и геройства, разгромява византийския император и през 681 година заявява категоричната си повеля и благословия:

Тука ще е Вечната България
с бели върхове, зелена шир
и с червени цветове, завардили
границите. Благославям с мир!
(„Аспарух”)

Митичният стар воин отправя пророчески завет към българите винаги да са единни и сплотени, „за да има Родината ни бъднини.” („Завет”).

Втората съставка на сборника „Бяла светлина в небето” ни съпровожда в нашето съвремие сред живи спомени и предания за някогашни героични български събития.

И тук лирическите творби ни внушават да помним с гордост славното минало и със зорки очи да гледаме към бъдещето, за да не загасне никога:

оная бяла светлина, която
ни озарява пътя и небето.
(„Рат”)

Съвременните граждани сме призовани да живеем с истинските проблеми на обществото. Колкото и да е трудно битието ни, да вярваме на доброто в душата на човека. Да имаме сили да откриваме не само обществените недъзи, а и своите недостатъци.

Свободата не е църковна нафора по Великденските празници. Тя изисква достойно отстояване с лични приноси и жертви:

Ковете себе си до кръв, момчета,
ковашки мях е времето, не вайкане.
На някоя Задушница ще разберете:
земята си остава наша майка.
(„Завет”)

Така се допълва завета на стария воин, който припомня: „ковахме и в тежкия миг добрини.” Стилистичното повторение на глагола „кова” в различни съчетания внушава съдбовната необходимост за действена приемственост между нови и стари поколения в името на непоколебимата българщина.

Венец на сборника е темпераментно сътворената патриотична поема „Небесен конник”. Тази словесна огърлица се нарежда сред върховите постижения на художественото майсторство в досегашното творчество на поетесата Ели Видева.

С емоционалното си внушение стиховете са в пряко съзвучие и надграждат основната тема на цялата книга. Внушава се баладичното усещане, че древният български бог Тангра и днес все тъй закриля нашето настояще и бъдеще като небесен конник, както по времената на величието на древна България.

От пъстрия художествен текст струи заразителната вяра и надежда, че пряко всякакви бури и нашествия, погроми и възходи Родината ни все ще преуспява. Това е нашата изконна българска гордост:

Светът не може да ни види сметката,
защото сме безумни като Космос.
Светът ни е длъжник, заради жестове,
с които сме го извисили чак до Господ.
(„Светът…”)

Заедно с това категорично българско национално самочувствие, е изречено и доверителното признание: „Животът ни е музика за Посветени.”

Трите съставки на сборника наистина звучат в хармония и резонанс като в словесно-музикална оратория. „Изповед” е запев на древния митичен разказвач, „Бяла светлина в небето” е хоров завет на нашите предци, а „Небесен конник” - симфоничен апотеоз на съвременния български патриотизъм като противовес на нихилистичния глобализъм.

Цялата стихосбирка е умело композирана историческа балада, в която основният патриотичен разказ бърза ли, бърза през времето все към душата ни българска из едно въображаемо оброчище с чудодеен извор на целебна жива вода.

Лирическата героиня е с нестинарска осанка на жена и майка, която отстоява своя искрен патриотизъм с мъжествен характер. Нейната наследена и лична отговорност се съизмерва и приобщава към съдбата на милионите българи така органично, както капката в дъждовен облак, заявяващ гръмогласно своето присъствие в небесата.

Ели Видева не робува на строгия традиционен модел на силаботоническото стихосложение, когато структурира и композира творбите си. Използва ту бял, ту римуван стих, примесени по страниците на сборника, както пъстроцветните треви на балканска поляна.

Лексиката е съобразена с историческата епоха, която отразява. Звучат думите: бранъ, лес, дан, нафора, армаган, оброк, рат. Читателят сякаш отнякъде дочува древен тътен от конски копита и грохот от кървави битки, внушаващи баталност на изобразяваните събития. Архаичните слова съвсем удачно съжителстват с някои неологизми.

Илюстрациите от Георги Янев, разположени на цели страници, допълват внушенията на пълнокръвната картина, съчетаваща минало, настояще и бъдеще.

В новия сборник „За няколко живота” Ели Видева е включила и някои по-стари творби, публикувани в предходния неин оригинален букет от десет книги: „Небесен конник” (2003), „Думи за нататък” (2005), „Оживявам” (2010), „Проекция върху сферичната природа” (2015), „Палимпсест” (2018) и др.

Използваните тук стихотворения са съчетани в органична смислово-емоционална сплав. Напомнят на искрящ драгоценен кристал в Балкана, Родопите или Странджа, който проблясва с различни оттенъци според слънчевите отблясъци на въобразяването и внушението на всяка от различните поетични творби.

Тази впечатляваща с енергичността си книга няма как да те остави равнодушен. За нейната изваяна творческа съвкупност освен използваното заглавие на моите откровени бележки прилягат и обобщения като: „Българска поема за няколко живота”, „Балада за оброк и тътен от древни български коне”, „Оратория за разказвач, хор и народен оркестър”.

Всяко от тях е подходящо за всичките ми читателски впечатления, съпреживявания и възхищения.

В баладичната стихосбирка „За няколко живота” от Ели Видева патос и лирика са съчетани с математическа прецизност с обичайната за поетесата жизненост на фразеологията и асоциациите.

Книгата може да се оприличи на аритметично действие, при което История + Поезия = Лиро-епически сбор. Този резултат е с най-висок коефициент на полезно въздействие на всички възрасти и най-вече за възпитание на младите читатели в дух на литературна естетика и свеж патриотизъм.