Опитваш се да нарисуваш градчето –
как по първи петли
сърцето му се пробужда
и започва да бие…
Как къщите си говорят
една на друга като сестри
и по улиците пристъпва
есен като магия…

Опитваш се да нарисуваш Балкана…
Той е жив –
не е хладен мъгляв силует,
на плещите си облак понесъл…
Слънцето е кацнало
върху синия небесен статив.
Просто си вземи светлина!
Останалото е лесно…

Весела Димова – МЪЛЧАНИЕТО НА ДУМИТЕ