Змей Горянин

Прости, земя ти моя родна,
прости, есенен мир златист!
О, Господи, с душа свободна
при тебе ида горд и чист!
Ник. Вас. Ракитин

Поета иска прошка от своята родна земя, от нашата родна земя; от земята, която ражда соколи и червеи; от земята, където червеите изяждат соколите, и после устройват тържествени погребения.

Прощава се този, на когото всички сме длъжни да поискаме прошка, загдето го убихме с тъпото си безразличие и ледено спокойствие.

И колко му прилича да се прощава!

Също като Христос: „Боже, прости им, защото не знаят какво правят!”

Кой друг би могъл да се яви при Бога по-горд и по-чист от Ракитин?

Кой друг има неговото златно сърце?

*

Осиротя Северна България. Загуби един от най-добрите си синове; погреба най-възторжения си поет.

Метличините и звъничетата ще приведат главички и ще увехнат от скръб. Ръжта ще полегне от тяжестта на мъката и златните й класове ще изгният. Ще кипне тихия Вит, ще забоботи сърдито и ще прелее бреговете си. Дано залее и скрие срамът ни!

А когато, на зима, северняка засвири над равнината и подгони замръзналия сняг, ще го навее на преспи - по-високи от същите. Дано затрупа грехът ни!

*
Свършили ли са се птичките в рая, или са онемели. А Бог обича песните и затова повика при себе си и Ракитин.

А може би е преценил, че у нас никой не тачи певците! Може би е разбрал, че можем само да проклинаме и сетне да плачем! Може би е видял самата истина: че ние убиваме певците си, за да не пречат на змийския съсък…

Бог знае всичко. - Той знае, че ние обичаме повече от всяка музика кикота на интригата и клеветата, примесена с тежкия звън на камбаните, пукота на парабелите, шумът на бясно бягащите влакове и грохота на падаща върху ковчега пръст.

Не е ли по-добре, че си прибра Ракитин?

*

Ежедневието ще ни погълне.

Ще забравим тунел № 3. Ще си подсвиркваме и ще чакаме нова сензация.

Но понякога ще се събуждаме нощем, стреснати от писъците на три невръстни деца, от клетвата на една покрусена майка.

Да запалим по една цигара и да успокоим нервите си.

Амин!

——————————

в. „Светлоструй”, г. 6, бр. 9, 1934 г.