Волфганг Борхерт

превод: Любомир Духлински

Те се запознаха по здрач. След това тя го покани у себе си и той дойде. Тя му показа апартамента си, и покривките си, и завивките, и чиниите, и вилиците - каквото имаше. Но когато за първи път се погледнаха на ярката дневна светлина, той видя носа й. „Носът й изглежда така, сякаш е пришит от друго лице - помисли си той. - Дори и на нос не прилича. По-скоро на някакъв плод. Боже милостиви, а ноздрите! Изобщо не са симетрични! Едната ноздра е тясна, овална, а другата зее като бездънна дупка. Черна, бездънна и тайнствена.”

Той извади носна кърпа и избърса челото си.

- Страшно горещо е, нали? - проговори тя.

- О, да! - отвърна той и погледна носа й. „Трябва да е пришит - помисли си. - Съвсем страничен предмет на лицето й. Дори оттенъкът на кожата му е друг. По-тъмен. А ноздрите - е, никаква хармония. Или е някаква особена хармония, както при Пикасо - изведнъж си помисли той. - Смятате ли, че Пикасо е на прав път? - попита той.

- Как го казахте? Пи…ка…

- Не, аз само така - въздъхна той и внезапно попита без преход: - Вие какво - да не сте попадала някога в злополука?

- Как така? - не разбра тя.

- Да… - той замълча объркан.

- О, за носа ли говориш?

- Ами да, за него.

- Не, винаги е бил такъв. - Тя каза това много кротко. - Винаги е бил такъв.

„По дяволите!” - едва не се изтръгна от него, но на глас каза само:

- Може и така, в крайна сметка?

- По същество аз съм много хармоничен човек - прошепна тя. - И ако знаехте как обичам симетрията! Погледнете само саксиите със здравеца ми на прозореца. Как стоят, едната отляво, другата отдясно. Пълна симетрия. Не, повярвайте ми, такава съм само на външен вид. Само на външен вид.

После сложи ръка на коляното му и му се стори, че необичайно проникновеният й поглед изгаря мозъка му.

- А аз съм напълно за брака, за съвместния живот - каза тя много тихо и малко смутено.

- Заради симетрията? - изтръгна се от него.

- Заради хармонията - поправи го нежно тя, - заради хармонията.

- Да, разбира се - каза той, - заради хармонията.

Той стана.

- Какво, вие вече си тръгвате?

- Да, аз… да, тръгвам.

Тя го изпрати до вратата.

- Изобщо не съм, изобщо не съм такава, както изглеждам - започна отново тя.

„Е, какво пък, - мислеше той, - носът те издава. Той е пришит за теб, като разобличение.”

А на глас каза:

- В края на краищата - като този здравец, така ли да ви разбирам? Пълна симетрия, нали?

И започна да слиза по стълбите, без да поглежда назад.

А тя стоеше на прозореца и гледаше след него.

И тя го видя да спира долу и да изтрива челото си с носна кърпа. Веднъж, два пъти. Но тя не видя как той се усмихна при това, с какво облекчение. Тя не видя това, защото очите й бяха замъглени от сълзи. И здравецът също стана тъжен. Във всеки случай ароматът му беше тъжен.