Ако поезията е начин поетът да покаже пред света най-съкровените си усещания и мисли, то поредната стихосбирка на Любомир Духлински напълно потвърждава тази констатация. Разказвачът, който показа, че не е само прозаик, а и притежава силно поетично чувство и талантливо поетично перо, е нарекъл книгата си „Последни показания” (2025). Заглавието може да се тълкува различно. Защото поетът може да е решил, че това е последното нещо, което прави в областта на поезията? Но поговорката гласи: никога не казвай никога! Затова може би е по-добре да приемем, че поезията винаги е като „последни показания”, в които се съдържа една неоспорима истина за живота, за човешките съдби, за миналото, настоящето и бъдещето, които се сливат в едно чрез поетичната реч. Книгата е дело на книгоиздателство „Северно ехо”-Плевен.

Татяна Любенова