Нонна Слепакова

превод: Тихомир Йорданов

ПОСЛАНИЕ ДО ПРИЯТЕЛЯ

В край далек, на шир и длъж,
струва ми се чак задгробен,
друже, в случай теб удобен,
помени ме ти веднъж.

Тука пазя празни дни
в дом предишен, многолюден,
оголтял и непробуден -
с вино ти ме помени.

Тук останах - резеда -
да крася една градина
съхнеща като пустиня…
Помени ме ти с вода.

Тук останахме жени,
с майка ми - и тя безумна -
в стая душна и безшумна…
Мен с прозорец помени.

Тук, под висналия свод,
пазя гроб за живи мощи.
Ако, друже, жив си още,
помени ме със живот.

СРЕДА

Откривам: все по-лошо става
с гора и с въздух, и с вода.
Природата я назовават
с почти клиничното: среда.
Все делови и все по-мрачни
и ние ставаме. Покой
не дават мислите невзрачни,
като водата от порой.
А зеленината безизкусно
се крие в нечии очи.
И топлия велур на устни
с мъха на устни заличи.
Добре е Бог, че не изгриба
докрай любовната река
и че жената като риба
се вие в мъжката ръка.