Делчо Василев

Завчера, на Гергьовден, всички българи отпразнуваха деня на храбростта, която е символ и на победата!

По тоя повод, не ще е излишно да се изтъкне още един път, че само храбрите по дух са, които побеждават!

Така е не само на бойното поле, - така е и в живота. Малодушните и страхливите са винаги победените, а храбрите и смелите са винаги победителите.

Ако за спечелването на едно сражение на бойното поле се изисква не само технически боен материал и нужното количество войски, но и храбростта, смелостта и себеотрицанието на всички войски, - за спечелването на една победа в живота се изисква преди всичко и най-вече твърдост, смелост и храброст на духа.

Световната история, изобщо, и нашата история в частност, ни дават много ярки примери в това отношение.

Да си спомним за храбрите и силните по дух мъченици за науката, прогреса и правдата: Джордано Бруно, Ян Хус, Галилей, Савонарола, Сократ.

Наистина, Бруно, Хус и Савонарола бидоха изгорени живи на кладата, Галилей бе ослепен и хвърлен в тъмница, а Сократ изпи чашата с отрова.

Но днес инквизицията, кладите и тъмниците са само печални и тъмни петна
на историята, а подвига на великите тия мъже - мъченици блести в ореола на безсмъртието и делото им е увековечено. Защото бяха храбри и смели по дух!

Ами нашите опълченци на Шипка не дадоха ли пример достоен и величав в историята?

Те бяха шепа храбреци, без оръжие, без дрехи и храна - срещу многочислен въоръжен неприятел!

Но те победиха и записаха името си със златни букви в историята, защото бяха храбри и смели по дух!

А Левски, Ботьов, Караджата и още толкова много други като тях не се ли обезсмъртиха с това, че бяха храбри по дух?

С голи ръце, дето се вика, те въстанаха срещу вековната империя на отоманите и поведоха народа в неравната борба!

Но те победиха, защото бяха смели, твърди и храбри по дух.

Ето защо и днес в живота, когато цели народи са поставени на страшно изпитание и от тяхната храброст на духа зависи най-вече съдбата им, свещен дълг на всеки един от нас е да укрепи духът си в храброст и себеотрицание, защото само в тях е залогът за победата над силите на разрушението и тържеството на живота над смъртта и отчаянието.

——————————

в. „Родопски възход”, бр. 2, 10.05.1942 г.