Асен Златаров

Облицованата с кожа външна врата на апартамента, гдето живее професор Державин, се отвори и приветното и открито лице на една дама ме посреща. После разбрах, че това е г-жа Державин.

Казвам си името и подавам писмо от София. Но професорът го няма: той е в околността на Ленинград на летен отдих в санаториум - почивна станция за умствени работници.

Мислех, че не ще мога да видя академика Державин, затова моята радост бе голяма, когато, два дни след това, по телефона в стаята ми на хотела, той ми се обади и поздрави с добре дошъл и ми каза, че нарочно за мене е в града и иска да ме види.

След няколко часа бяхме заедно.

Енергичната и здрава фигура на Николай Севастьянович издава жизнения потомък на някогашния балканец - българин, който е напуснал с проклятие ярема на угнетителя агарянин и там, в Таврическата губерния е намерил своя пристан, за да живее нов живот.

И днеска тия български потомци, на брой повече от 200 хиляди, все още пазят своя език.

Най-виден техен представител е академика Державин.

Родът Державин е дал няколко заслужили хора за Русия, но за нас, българите, най-скъп е Николай Севастьянович, защото връзката с нашата духовна култура, с народностни тежнения е жива и силна: единствен той днес, в голямата славянска страна, чийто предан гражданин е, проучва нашата културна действителност и я изнася за науката и за обществеността на Съветска Русия: неговата „История на българската литература”, която се издава от Академията на науките в Ленинград, е крупно дело и ние, българите, трябва да бъдем благодарни, че в обширната страна на Съветите има и един малък сектор, гдето духовните усилия на българина да се изяви като ратник за литературно-художествени завоевания, намират усърдна и талантлива разработка.

Николай Севестьянович Державин е син на селски учител. Познала е на младини лишението. Но с упорита воля за работа и възход, той смогва да се издигне до професор в Университета и член на Академията на науките.

Славист, той специално разработва български език и българска литература, които преподава в Ленинградския университет.

Писал е по наши народностни въпроси и затова е почетен член на Македонския и Добруджански научни институти. Книгите му за македонските и добруджанските българи са израз на честно и открито служене на истината.

Неговите приноси, засягащи нашата литературна и обществена действителност, печатани в известията на Академията, говорят за будния интерес и широката осведоменост на академика Державин за България.

Но крупно негово дело са свитъците по българска история, които Державин печата и замисля да печата.

Преди две години излезе студията му за Стоян Михайловски, а тая година - обемиста студия за Алеко Константинов.

Сега той работи върху Вазов и събира и проучва материали за Яворов, Петко Тодоров, Пенчо Славейков, както и върху големите фигури на нашето възраждане: Раковски, Каравелов, Ботев.

Едновременно с това, той е приготвил вече за печат и голям труд върху Херцен, където ще бъде даден пълният облик на живота и делото на големия руски писател, социалреформатор и бунтар.

Професор Державин е един от основателите на прекрасния ленинградски „Дом на учените”, както и един от популярните и ценени от аудиторията лектори при народните четения в домовете за култура, където се събира хиляден народ, жаден да научи нещо от въпросите за наука, изкуство, обществен живот.

В негово лице ние, българите, имаме един ценен приятел, който обича нашия народ и неговата култура и от когото можем още много да очакваме за изнасянето на името на малка България във великата руска страна.

Неговият буден ум, жизнерадостното му сърце и силната му приятелска десница веднага издават един предан човек и гражданин, отдаден в служба на живота.

Той ми каза, че желае да дойде в София, да ни прочете няколко беседи, да види ратниците на перото у нас, да поработи в нашите библиотеки върху студиите от своята „История на българската литература”.

Нека се надяваме, че скоро ще го видим между нас, където той ще намери много приятели и почитатели.

——————————

в. „Варненски новини”, г. 24, 30.10.1935 г.