Стефка Тотева

„МЛЪК МА, К….ВО!”

Розова серия за непълнолетни

Странно как насилието и секса могат да обединят пет непълнолетни момчета в група на хищници, търсещи жертвите си най-вече сред малолетните наивни момичета. Такава жертва се оказала петнадесетгодишно момиче от пловдивско село. Двамата красавци от групата я познавали и при среща на автогарата в Пловдив я поканили на гости” да си поговорят”. Единият я уверил, че няма да е сама и да скучае, сестра му също ще бъде там. Ясно е, че той изобщо нямал сестра, а в апартамента чакали другите трима “сексуални секири”. Още с влизането си в жилището момичето разбрало, че е сгрешило, но силен удар я повалил на земята. Молела са, плакала - без резултат. Заплашили я, че ще й се случи нещо по-лошо, ако вика и се опитва да бяга и…”игрите” започнали. Изреждали се един по един, като останалите гледали с интерес „сеанса” и давали акъл на „плейбоя”.  Всеки от петимата имал „свои изисквания” по отношение на позите и маниера на извършване на сексуалния акт. И петимата са знаели, че момичето е малолетно, умишлено са я подмамили и изнасилили. Деянието е извършено при пряк умисъл. По подобен начин е пострадало и друго момиче от съседно село - тя била на гости при приятелка, пила 100 грама ракия, но понеже била настинала, пила и хапчета, станало й лошо и помолила един от петимата, /които отдавна я били набелязали като подходяща жертва/, да я изпрати до автобуса. Той охотно се съгласил, като смигнал на единия от „секс групата”. Малко усилия трябвало да  вкарат зашеметеното момиче в един вход, да го повалят на земята и да удовлетворят желанията си. По ръцете й видели златни пръстени, единият опрял нож до гърлото й, другият бавно и внимателно ги свалил. Изоставили я припаднала, с разкъсани дрехи върху мръсния под…

ПРИТИСНАТ В ЖЕЛЯЗНАТА ПРЕГРЪДКА НА ДВЕ СТРАСТИ…

Зловещ вид е имал трупът на 35- годишния местен Дон Жуан, разпънат и притиснат в менгемето на две метални решетки за изливане на бетон, близо до левия бряг на язовира. Както обикновено става - плъзват съскащи клюки и слухове, пияният любител на тайни срещи с представителки на нежния пол бил причакан и наказан от ревнив пазител на семейното гнездо. Други сочели като причина за смъртоносното менгеме женско съперничество - загиналият се славел в околността с доста  безразборни контакти. Съществувала и трета посока, повлияна от наскоро прожектиран филм за италианската мафия, която погребва в бетон неудобните - може би е надушил нещо пострадалия за публично известни машинации на ръководството на строежа. И така се заплитали и разплитали все по-страховити слухове, докато оперативните работници от криминалния отдел си вършели работата. Нейният резултат бил доста неочакван за настръхналото местно население - съдебно медицинската експертиза по безспорен начин доказвала липсата на насилие и сочела случайна нелепа смърт. Преминаващият през сметището от метални и други строителни отпадъци, естествено бил порядъчно развеселен от изпития алкохол и порядъчно нетърпелив за предстояща сърдечна среща.  Вместо да използва утъпканите пътеки, той кривнал за по-направо, подхлъзнал се в сумрака на настъпващата нощ и не успял дори да изохка - металните челюсти неочаквано щракнали като капан. Така и останал цялата нощ - разпънат между земята и небето, не намерил брод в две изпепеляващо огнени страсти.

„ПАДНАЛО МУ ПЕРДЕТО” И РАЗМАХАЛ НОЖА…

Зимата е като „топла ръкавичка” , скрила празници и именни дни, тя отваря място за всеки, стига да е подвластен на доброто настроение и веселието. Но известни са и лошите шеги на алкохола, който неотменно присъства в такива дни, особено на село, където кроткият продължителен ритуал край бутилката и масата често има и кървави измерения. Двама братя от пловдивско село си тръгват от една такава вечер с походка „девет бала” към къщи, единият спира край ограда, за да облекчи изтерзания си организъм. Брат му е на три крачки от него и там среща други двама „корабокрушенци”, с които започва приятелско потупване по гърба и изобретателно попържане но всички правила на среднощното общуване. Изминавайки трите крачки към сплотената групичка, първият брат явно не схваща “играта на думи” в общуването, до ушите му достигат само някои по-ефектни образци на словесното изкуство, които за пияния му мозък са сигнал за опасност и обида. С размах вади ножа, с който през деня майсторски е повалял „свинското прасе” и нанася два удара на нищо не подозиращия мъж. Раната е с опасност за живота, но слава богу, не отнема живота на съселянина му. При последвалите обяснения /вече на трезва глава/ среднощният „защитник на честта” твърди, че не е чул вик за помощ, че не е бил нападнат, че не е бил предизвикан, просто „му паднало пердето”… Като пиел повече ставало така.

Когато „се вдига пердето” при разследването на фактите и обстоятелствата за извършване на престъплението, става ясно, че обвиняемият е имал възможност да се ориентира в създалата се обстановка, да я прецени и тогава да посяга към ножа, в никакъв случай не става дума за превишаване на пределите за неизбежна отбрана, защото обективно съществуваща опасност в случая е липсвала. Освен алкохола. Който е реална опасност и лош съветник. Понякога и фатален.

ГАЗОВ ПИСТОЛЕТ - ЗА НАПАДЕНИЕ ИЛИ ЗАЩИТА?

Спомням си злокобна случка с колежка, която се прибира към къщи към осем вечерта и пресича градската градина. Срещу нея вървели четири момчета, които тя забелязала отдалеч и си казала: “Какви  хубави и добре облечени деца!” Когато се изравнили с нея, единият закачливо я попитал: „Имате ли огънче?” Тя с усмивка отговорила „Не, моето момче, аз не пуша.”  Но усмивката й замръзнала от удивление и страх, когато другото момче протегнало към нея ръка и… силна струя газ  обляла лицето й. Почти заслепена и от ужас, и от лютивата течност, тя залитнала и хукнала да бяга. Като насън чула учудения глас на единия от бабаитите: “Я, тая не падна!” Как ли наистина е успяла да избегне и най-лошото - един Господ знае. Налетяла изплашена в такси и помолила да я закарат в болнично заведение.

Подобни случаи в полицейската практика, оказва се, не са малко - множество нападения от подобен характер, когато жертвата падне, парите и други скъпоценности ловко изчезват. Ако е в по-късна доба и нападателите имат вкус към „силни усещания”, нападението завършва и с изнасилване.

Навлезлите в употреба газови пистолети, флакони с газ/който понякога може да бъде и смъртоносен/, електрошокови уреди са добро защитно средство, но попаднали в ръцете на злоумишленици, могат да имат /и имат/ обратно въздействие - да нападат жертвата, вместо да я спасяват… Уви, оръжието си остава оръжие, дори когато е защитно.

СПЕЦИАЛИСТ  ПО  ГРАБЕЖИТЕ

Деветнадесетгодишен, с начално образование, безработен, неженен, веднъж вече осъждан за грабежи - като непълнолетен, той проявява завидна упоритост и неотстъпчивост при избрания от него път в живота… Израсъл в многолюдно семейство, бързо усвоил уроците на улицата, а квартала, в който живее се изписва в биографията му в графата „моите университети”. Не бруталността, а диалогът е характерен за неговия маниер на действие. Повеждал разговор с набелязания обект като с познат.  Отправял му упреци, че постъпил зле с негови близки. На озадачената жертва предлагал „да се обяснят” малко встрани, след което отнемал набелязаните вещи -  велосипед, пари, бижута. В един от случаите опрял нож в гърба на жертвата за лъскавия ВМХ. Кълне се, че нямало да използва оръжието, само искал да сплаши хлапака, който не желаел/и с право/ да отстъпи любимия си ВМХ.

На спирката на автобуса забелязал две момчета на 14 и 12 години, започнал разговор с тях. Отново пробутал версията „защо бихте братчеда” . Изплашените деца отричали да познават и него, и роднините му, обаче той успял да ги увлече в обяснения встрани от спирката, пребъркал джобовете им, взел часовниците , съблякъл новите им якета, след което успял „да изчезне в неизвестна посока”. Наивно елементарен е маниерът на действията на деветнадесетгодишния „кокошкар”, но така за кратък срок успял да препродаде доста бижута, велосипеди, часовници, дрехи… Сумите изразходвал за „свои нужди”.  През следващите две години, лишен от възможността да  продължи „специализацията си” зад стените на пловдивския затвор, може би ще измисли по виртуозен и успешен начин за бъдеща дейност. Съмнявам се тя да е в посока „честно припечелени пари” - те са твърде мизерни за „специалисти” като него…

ПЕТЪК - ПАЗАРЕН ДЕН. ВСИЧКО ЗА ПРОДАН

„Моите приятели се напълниха с пари, кирливи отидоха в Германия, върнаха се с Мерцедеси….” - слушам разсеяно монолога на двадесет и една годишния шофьор на такси и пропускам всяка трета дума, която очертава мечтата му за богат и охолен живот… Съсредоточавам се върху казаното, когато чувам: “А най-добрият бизнес там са мадамите….” Поглеждам го с интерес и се включвам в разговор. Разбирам, че има млада жена, дете на годинка и половина, без работа, завършил техникум /”автото”/, не че гладува, но му липсва блясък и разкош. Оказва се, да припечелят „по този начин” има достатъчно, трябва само да се организираш - паспорти, визи… Изумена, питам: „И вие ще заведете жена си да печели по този начин?!” Още по-изумен, той ме поглежда като извънземно: „Че кой говори за жена ми, бе душа! Няма такова нещо, аз за едната чест живея, как можа да си помислиш такова нещо Аз на мойта съм й обяснил и тя почти се е съгласила да ме пусне, само дето се страхува, че няма да се върна. Пък аз й викам: „Аз та обичам, ма, как няма да се върна? За пари отивам, не за друго.”

„И тя?” - питам аз, заинтригувана. „Шъ стане работата - ухилва се младежът. - Мадами колкото щеш, много ги имам, стават за тая работа! Нека само да се постопли и  зарязвам таксито, почвам бизнеса, няма как, трябва да се печели, искам хубави дрехи да купя на малкия, на жената, в лъскава кола да ги возя… “Спряхме до студения вход на жилищния блок, броих му сметката и  тръгнах към къщи.  „Искам да живея човешки и спокойно!” - завърши бъдещият сводник.  Същото искам и аз. Само дето цената за това е различна - за мен висока, за него - нищожна.

ЛЮБОВНА ИСТОРИЯ С ДВОЙНА ИЗНЕВЯРА ЗАВЪРШВА СЪС СМЪРТ

Една „вълшебна планина”, разбира се, много по-различна от тази в известния роман, една ситуация, също така различна, но и донякъде сходна със  свободата да си „над нещата”, срещнала един мъж и една жена. И както в красивите френски филми/ с дъжд, удобни хотели и уютни автомобили/, започнала любовта. Живеели в различни градове, в различни семейства, но от онази паметна среща в зимния курорт те започнали да се срещат често. Работата на мъжа била такава, че командировките не будели съмнение, тя пък от своя страна успявала да легализира честите си отсъствия от къщи. По свой начин. Връзката им продължила три години. Любовта им кръстосала надлъж и нашир зимните ни курорти.

Командировките на единия и внезапните отсъствия на другия /като при удобен случай веднага си определяли срещи/ станали доста чести и натрапчиви. Прозорливата съпруга на неуморния любовник скоро успяла „да влезе в дирите им”. Последвали предупреждения, скандални срещи, помирителни разговори, тържествени обещания. Без резултат. С яростно ожесточение конспиративните срещи продължавали. И както е логично в такива случаи, единият от двамата трябва да се умори и да потърси промяна. При една от срещите им той констатира, че тя е благосклонна към друг. Болезнено самолюбив, затворен и сприхав, той застава нащрек и съвсем скоро съмненията му се оправдават.

Обхваща го луда ревност и сляпа злоба.  Идването му в града този път е свързано с настаняването на по-малката му дъщеря в общежитие. Преспива в апартамента на свой приятел, на сутринта, на гарата посреща палавата Дулцинея. Бутилка алкохол, парче колбас - такива са измеренията на любовното  вдъхновение този път. След ласките той не успява да сдържи болезненото любопитство и започват въпросите…Леко пийнала и вече не толкова влюбена и „облъчена” от предишната страст, тя започва да го дразни с подробности от похожденията си с други мъже. Дълго тлееща, сега ревността и яростта му избухват неудържимо. Нанася й удари по лицето, по тялото, стяга в смъртоносна „ласка” шията й. В един момент почувствал, че съпротивата й намалява, тялото й се отпуска. Започнала да хърка. Той изважда от чантата си туристически нож и нанася два удара в сърдечната област.  След като се убедил, че тя е мъртва, хваща такси, отива в столицата, пуска в пощенската кутия месеци наред писаното от самия него писмо до съпруга й , връща се в своя град и съобщава в полицията за извършеното от него престъпление.

„Вълшебната планина” се срутила, свършила една любов, смъртта била нейна развръзка. Не като във френски филм, където дъждът винаги хармонично преплита струите си с тиха музика….

МАЙКА УБИВА БЕБЕТО СИ,  ОТРИЧА ДА ГО Е ИМАЛО

Съобщенията за захвърлени или умъртвени и изоставени в кофи за боклук пеленачета винаги предизвикват в мен сърдечен спазъм. В повечето случаи това е дело на майката, изтръгнала по безчовечен начин крехкото  коренче от себе си и света. Без да виня и без да оправдавам ще се опитам да разсъждавам над един подобен случай.

Деветнадесетгодишна, скоро след  сключването на брак открива, че е бременна. Всички разбират  за това, очакват голямото събитие. Не и тя. Към края на осмия месец от бременността в разговор  тя споделя, че не желае да има дете и че при раждането то трябва да умре. Свекърва й, бъдещата баба, естествено се уплашила и не се съгласила с подобни „бълнувания”. Опитала се да я успокои, решила, че това е поради възрастта й - била съвсем млада, неукрепнала, уплашена. Успокоявала се с мисълта, че всичко ще си дойде на мястото с времето. В последните дни на бременността момичето  излязло от къщи под предлог, че отива в детската консултация за съвет от акушерката.  Вместо това заминава на село при майка си. След седмица се връща при съпруга си. На въпросите къде е била, къде е детето, какво се е случило, тя с натрапчива настойчивост твърди, че никога не е била бременна и не е имала дете. Обаче медицинската експертиза по безспорен начин показва не само, че е била бременна, но и че е родила. Може би още дълго доказателствата щели да се въртят в един и същи кръг, ако не се появило съобщение за намерено новородено в околностите на родното й село. От този момент нататък с главоломна бързина се разплита нишката.

Вероятно събитията  са се развили според предварителните „бълнувания” на деветнадесетгодишното момиче, вероятно не е минало и без помощта на майка й. В резултат на напредналото разлагане на малкото трупче съдебните експерти не са могли по категоричен начин да установят дали то е било живо родено или умъртвено след това. Следствието се прекратява.

Истината е заровена в изпръхналата пръст на душата на младата жена. Завинаги.

СТАРИЦА  ГУБИ  БИТКАТА   СЪС  САМОТАТА

Самотата и отчаянието затягаха смъртоносната си хватка около седемдесет и  три годишната жена. Живеела в самостоятелен апартамент в централната част на града, тя получавала задоволителна пенсия за сам човек, ползвала се с добро име в квартала - общителна, подчертано чувствителна, възпитана  и коректна към съседите си. Дали от напредналата възраст, дали от ударите на съдбата, които за кратко време й отнели най-близките - съпруг и деца, жената страдала от натрапчиви мисли за предстоящо нещастие. Затова търсела упорито контакти с хора, дори предприела сключване на договор с младо семейство, което да поеме грижите за нея и да остане да живее в апартамента след смъртта й. Отначало всичко вървяло чудесно - радвала се като на свое внуче на детето на квартирантите си, харесвала задружния им начин на живот. За известно време дори повярвала, че се е спасила от кошмарите нощем. От своя страна младото семейство било доволно, че живее в удобно жилище с такава възпитана възрастна жена. Отнасяли се към нея като към своя майка, спазвали клаузите на договора и се радвали на късмета си. В скоро време обаче възрастната жена започнала да проявява признаци на безпокойство и раздразнение  - ту телевизорът работел прекалено силно, ту сготвеното не било по вкуса й, ту детето с виковете и детските си игри пречело на почивката й. Започнала да се оплаква на съседите, че е направила грешка със семейството.  Вероятно ставало дума не само за самота, но и за депресивност, чиито причини били и здравословни. От психо диспансера подновили лечението, но резултатът бил неочаквано трагичен - една сутрин я намерили мъртва от свръхдоза приспивателни.

В ръцете си стискала детска книжка с приказки сякаш като доказателство,  че се опитвала да води битката докрай…

УБИЛ ДЪЩЕРЯ СИ,  ЗАЩОТО РЕВНУВАЛ МАЙКАТА

„Това е ръката на дъщеря ти. Дано цял живот те проклина.

Здравей,

Когато четеш това и видиш нарисувана ръката на детето, знам, че нас вече няма да ни има. Трябва да знаеш, че в такъв момент не се лъже. Освен теб и детето друг не съм обичал. Мъчил съм се да направя всичко за теб . Сега разбирам, че не е трябвало. Ти не обичаш никого. Ти не можеш с един мъж. Ти ги сменяш много. Аз не искам детето да преживее твоя живот, да бъде като тебе.

И накрая искам да заявя, че никой не ме е подтикнал към това, правя го с пълно съзнание.

Продай двата телевизора

И направи паметник на детето. Сложи и златното синджирче, което й купих.”

Тези кошмарни редове написал на любимата. „Можел съм да я хвана  в изневяра много пъти, но не съм искал. Не исках развод. Не исках детето ми да преживее моя живот…” - ще признае по-късно пред следователя убиецът на собственото си дете. Все пак до развод се стигнало - животът на младата жена бил напълно съсипан от подозрения, скандали и сцени на безумна ревност. Дори и след фактическата раздяла той продължил да следи сексуалния живот на бившата си съпруга. Веднъж дори се покачил на покрива на съседна пристройка, за да наднича през  прозореца. Болката се смесвала с озлобление, ревността - с безсилие.

Отровните корени на тези разкъсващи го чувства са дълбоко в детството му - дете на разведени родители, отгледан повече от баба и дядо, малкият бил свит и затворен в себе си. Имал нужда от помощ - например някой да му помогне да върже обувките си. Втората съпруга и баща му нямали време за подобни „глезотии”, малкият самотник за всичко молел съседите. Вероятно повече време е отделял за него тогава педагогът от полицията, при който станал редовен посетител - отначало за дребни кражби и отсъствия от училище, после се стигнало до присъда за изнасилване и затвор.

Едва ли може да се оправдае баща, който убива собственото си дете, защото ревнува безмилостно майката… Търся причините за едно такова ужасно престъпление, което е подготвяно и замисляно от един хрисим на вид мъж, грижлив и предан. Истина е, че се опитал и себе си да отрови с натриев нитрит в киселото мляко, което доверчивото дете пило от ръката на баща си. Но количеството, донесло смъртта на петгодишната дъщеря явно е било недостатъчно за да „успокои” завинаги и него. Като видял мъките й, хукнал да я спасява, тичал до болницата посред нощ, галел гърчещото се телце. Когато го приемали в болницата, детето протягало ръце към   него с молба за помощ: “Тате, татенце…” Уви, фаталното се случило. Върнал се в къщи и написал следното:

„За пред органите на МВР - напълно съзнателно исках да сложа край - на мен, и на дъщеря ми. Разбърках отровата и дадох на дъщеря ми да пие. Пих и аз. Легнахме на леглото. След половин час ми се догади много и почнах да повръщам.  Погледнах детето, то дишаше тежко. Взех го и хукнах навън.  Пред блока тъкмо спираше един комшия. Качихме се и отидохме в болницата. Детето там почина. Аз се върнах, пих отново от млякото с отровата.  Прилоша ми. Защо го направих - писах в другото писмо. Трети път ще направя така, че да стане с пълна сигурност. С един камък в язовира…”

Само че, трети път няма. След като няколко дни се укрива от полицията е заловен в едно общежитие.  Така и не посмял да извърши обещаното….