Отзив за историческата повест „Кървав пелин” (1988) от Иван Енчев

Иван Вълов

Поетът Иван Енчев се представя пред читателите с историческа проза. Неговата повест „Кървав пелин” (1988) обхваща един почти неразработван период в новата българска история - съдбата на българското население в Западна Тракия по време и след Междусъюзническата война през 1913 година.

Описваните от автора драматични събития едва ли имат равни на себе си, що се отнася до турските жестокости и неимоверните изпитания, на които са подложени православните българи от този край.

В резултат на поредица от политико-дипломатически грешки България се оказва победена страна. Населението на Западна Тракия понася върху себе си трагичните последствия от националната катастрофа.

Съвсем правилно в предговора към книгата Георги Вълков, д-р на историческите науки, подчертава, че „Изстъпленията, кланетата над българското население имат едно определение: геноцид!”

Впечатлението, което оставя тази повест, е направо потресаващо. Човек се чуди как в сравнително малкото страници (124) са намерили отражение толкова много жестокости.

Романтичното отношение на автора към събитията, интригуващата сюжетна основа на любовния триъгълник: Яна - Андрей - Адем ефенди, както и динамиката на действието на разказа - всичко това е добра предпоставка да се „направи” интересна книга.

Изучил историческите събития, литературно подготвен и въоръжен с безспорен талант на разказвач, Иван Енчев се е справил успешно с творческата задача.

Героите на повестта, дори и когато те са значително ограничени по участието си в събитията (войводите Димитър Маджаров и Руси Славов), притежават точна художествена характеристика.

Определени успехи авторът има при изграждането на образите на главните действащи фигури младата Яна, баба Яна и Адем ефенди.

Нещо липсва в поведението на българския момък Андрей, който отстъпва на своя антипод в повествованието Адем ефенди, и това именно води до известно чувство на неудовлетвореност.

В психологичен план всички образи са много точни, говорят за творческа зрялост на автора Иван Енчев, за умението му не само да наблюдава, но и да анализира и да обобщава.

————

Иван Енчев. Кървав пелин. Историческа повест. Издателство на Отечествения фронт, София, 1988. Рецензент Георги Вълков. Редактор Пламен Гулев. Художник Мариана Генова

——————————

в. „Кооперативно село”, София, бр. 217, 11 октомври 1988 г.