Жак Таюро (Jacques Tahureau), френски поет, е роден през 1527 в гр. Льо Ман в знатно семейство - баща му заема висок пост в родния град на поета. Получава образование в университета на град Анжер, после участва отначало като оръженосец, а после като рицар в походите на Анри II против Карл V. След това за известно време се установява в Париж. Пише сонети, оди, епиграми и др. Стиховете му го правят известен сред поетите по онова време - влиза в кръга на Жодел, Денизо, Дю Беле, Жан дьо ла Перуз и др. При това основен ориентир за Таюро са съчиненията на Ронсар. Освен стихотворни преводи на Еклесиаста и няколко поеми, Таюро издава сборниците със свои стихове: «Poеsies» (1554), «Sonnets, odes et mignardises amoureuses de l’admirеe» (1554), «Oraisons au roi de la grandeur de son rеgne et de l’excellence de la langue franсoise» (1555), «Dialogues non moins profitables que facе tieux» (1562). Пълните му събрани стихове излизат през 1574 г. под заглавие «Poеsies mises toutes ensemble». Умира внезапно на 28 г. през 1555 г. в Париж - в годината на женитбата му с Мари Грене. Творчеството му е важен принос към френската ренесансова поезия.

Публикации:

Поезия:

НА ЕДНА ПРОСТИТУТКА/ превод: Красимир Машев/ брой 178 май 2025