Жан-Антоан дьо Баиф ( Jean-Antoine de Baif), френски поет, композитор, лютнист, преводач, е роден на19 февруари 1532 г. във Венеция, където по това време служи като френски посланик баща му поетът и хуманистът Лазар дьо Баиф. След завръщането си във Франция (1534) учил при известните хуманисти Шарл Етиен, Анж Вержес и Жак Тусен; в 1544 негов наставник става Жан Дора. По това време се сприятелява с поета Пиер дьо Ронсар. В 1547 г. губи баща си и продължава образованието си в парижкия колеж Кокре под ръководството на Дора. Превежда различни произведения от Хезиод, Теокрит, Анакреон, Катул, Марциал и други антични поети. Пътува из Франция и Италия. В края на 1550-те г. спечелва монаршеското разположение и става един от официалните поети на Валоа. По време на втората гражданска война (1567-1568) владенията му са завладени от хугенотите. В 1570 г. заедно с лютниста и композитора Тибо де Курвил основава Академия за поезия и музика, с устав, одобрен лично от краля и с финансова подкрепа от двора. Академията просъществува до 1584 год. Принадлежи към поетичното обединение „Плеяда” и е най-плодовитият му представител след Ронсар. През 1551 г. публикува първото си стихотворение „Гробницата на Мария Валоа”. В 1552 г. издава митологичната поема „Похищението на Европа” и сборник със стихове в духа на петраркизма „Любов към Мелина”; в 1555 г. - сборникът „Любов към Франсина” („Amours de Francine”). Традицията на Петрарка се съчетава при Баиф с влиянието на римската любовна (Катул, Проперций, Тибул, Овидий) и късногръцката анакреонтическа поезия. В 1572-1573 г. издава събрани произведения в четири книги. Три години по-късно излиза най-значителното произведение на Баиф „Мимове, поучения и поговорки” („Mimes, Enseignements et Proverbes”) - книгата се ползва с голям успех сред съвременниците му претърпява шест издания от 1576 до 1619 г. Реформатор на френската поезия. Освен поетични произведения, на перото му принадлежат преводи на библейските псалми (1569-1573), книгата на Йов (1587), а така също драматургия - по Плавт, Теренций, Софокъл. Автор е и на естественонаучната поема „Метеорити” (1576). Музикалните му съчинения не са запазени. Умира на 19 септември 1589 г. в Париж.

Публикации:

Поезия:

ЕПИТАФИЯ НА РАБЛЕ/ превод: Красимир Машев/ брой 178 май 2025