Римма Казакова

превод: Тихомир Йорданов

***

Не тичай след мен - не съм ученичка.
Не ми сваляй звезди.
Не ми трябва дори и едничка,
що ще стана - не съди.

Аз съм толкова много различна,
още яздя кон.
Ей такава съм - все още ничия
земя пред окоп.

Не ме примамвай с пълната ясла.
Не ми слагай юзди.
Недей ме изпраща - в нощ ясна
не оставям следи.

Споделеното с мен и повярвано
ще разпъдя сама.
Ох, как блъска ме яростно вятъра,
сякаш в лодка - платна.

И не хвърляй отгоре ми ласото,
не мустанг съм за теб.
Да ловуваш ти тука напразно е
в тази, волната, степ.

И вселената моя луничава
не заплашвай с беда.
Аз летя. И не падам аз ничком,
че сама съм звезда.

Аз си имам орбита обичана,
разгадана на длан.

Ами… ако това твое привличане
не е точно капан?

Ако с теб ми е някакси хубаво,
с тези твои лъжи?
Ако твоята тежест е глупаво
на един да тежи?