Веселина Геновска

Нещо, което зле характеризира нашата политическа действителност и чистотата на политическите ни нрави е нашият политически печат.

Става ни неприятно, когато разгърнем страници даже на сериозни вестници и прочетем нагли и невъздържани обиди.

Даже и когато трябва да се каже нещо, което е истина, за да бъде изложен някой, то се украсява по начин, от който би се отвратил всеки незаразен от подобен бацил човек.

Особено напоследък изникнаха толкова вестници и вестничета, които са си поставили за цел да ругаят, да калят, да рушат.

Като че ли в тая разнебитена страна няма някоя по-благородна работа за тези драскачи ако не бъдат особено полезни, то поне да не бъдат вредни; като че ли всичко ни е в ред, всичко ни върви по мед и масло, та сме седнали да се петним и ругаем.

Изглежда обаче, че в България се намират твърде много неуравновесени хора, които не могат да проумеят, че сега не е момент за вестникарски боксувания, а за сплотяване на всички годни и творчески сили да се направи нещо добро - нещо, което да облекчи тежките дни, които изживява страната ни.

Ето, че ненапразно каза един известен чужденец „българите са много енергични, когато се касае да се обиждат.”

Тази действителност не може да не ни наведе на мисълта, че сме един некултурен и груб народ, щом продължаваме да си служим с такива прийоми в политическия си живот.

Безпристрастието е отдавна изличено от нашата нещастна земя.

Побеснели от злоба хора, поради неудовлетворените си амбицийки, пилеят смрад на ляво и на дясно, уверявайки, че вършат народополезна работа, че смъкват тежести от плещите на народа.

А действителността е, че го тровят, обезверяват, отчайват и тласкат по наклонена плоскост.

И плодовете от „народополезната” дейност на тези хора, може да строшат и собствените им глави.

——————————

в. „Кавал”, бр. 14, 18.10.1931 г.