СВОБОДАТА
Пред олтара на тая мъченица човечеството с проливало през вековете потоци кърви. Народите не познават по-върховно благо от свободата. За нейното извоюване те са жертвали най-достойните си синове.
Свобода - самото име поражда ред светли чувства и зове бунтовните сърца към подвиг и саможертва. Човечеството винаги се е стремяло към свободата, тъй както вечер пеперудите се стремят към светлината.
Свободата е раждала великани и крайности - провиква се на едно място героят на Шилеровите „Разбойници” - Карл Моор, докато насилието е преобръщало в охлювско пълзене, онова което би било орлов полет. В бой за свобода борците са умирали с усмивка на уста, защото „сладка е смъртта за свобода”.
Свободата е откърмила и свои певци. Хайне се е съмнявал в поетическия си дар и не бил сигурен дали след смъртта ще му украсят гроба с венци и с цветя, но той иска от своите почитатели непременно да поставят в гроба му меч, защото „аз бях храбър войник, който се сражава за свободата на цялото човечество”.
Унгарският национален герой и поет, Шандор Петьофи, е искал любов и свобода на земята. За любовта той е бил готов живота си да даде, „но за свободата жертвам и любовта”.
Нашият Ботев изказа пророческите слова: „Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира”. Ето защо борците за национална и човешка свобода са влезли в пантеона на безсмъртните.
Tе живеят в съзнанието на поколенията, вдъхновяват, ръководят.
Всички ония, които са се опитвали да спъват човешката свобода и да поставят вериги на свободната мисъл, са си отивали, отнасящи със себе си безброй проклятия.
Свободата винаги е била извоювана и никога подарявана - тя не ще екзарх, иска Караджата. Без свобода, без хляб и без любов човешкият живот е пуст и безсмислен.
Затова идеалът на всеки честен човек трябва да бъде: свобода, хляб и любов за всички човеци по земното кълбо. Да живеем с идеалите на борците за свобода и правдини!
——————————
в. „Варненски новини”, г. 24, бр. 5730, 4.08.1936 г.
