Тоню Бербатев

И всяка година, през юний, Балканът запява хайдушка пеceн. И всяка година, през юний, гората зашумява и започва да разказва на поколенията скъпата легенда за подвига и за смъртта на героя.

- От север, от страната на власитe дойдоха те. Преминаха с „Радецки” водите на Дунава и слязоха на родния бряг. От Козлодуй до Враца всяка крачка оросяваха с кръв.

От Козлодуй до Враца, през чукари и през урви прокарваха кървавата пътека на свободата.

Сред кърви биде зачената, сред кърви се роди, сред кърви и трупове израсна българската свобода!

Тогава бе топъл юнски ден.

Eхтяxa канаритe, пищяха оловени зърна, разпукваха се, измъчвани от жажда, устните - умираха юнаците с усмивки на уста. Природата, надянала пролетна премина, приветстваше борците. Слънцето грееше над робската земя и с притаен дъх следеше развоя на великата борба.

И тук залутаното куршумено зърно прониза гениалното чело на войводата-поет. Слънцето от скръб се скри зад тъмен облак, природата изпусна горестна въздишка.

Дърветата ронеха зелени сълзи - листи. Тук той падна, за да направи от тоя връх втора една Голгота - българската Голгота.

*
Вековете не ще хвърлят сянка върху светлия дух на тоя, който преди 60 години написа с кръвта си в разгара на борбата най-вдъхновената и най-страшната си песен - песента за героичната смърт.

Хората ще се раждат, ще страдат, ще живеят под българското небе, ще служат на дребнави делца, ще врат в казана марка „Лично благополучие”, ще се къпят във водите на егоизма и след това ще си отиват.

А всяка година на Вола ще възраства гигантската фигура на поета и бореца и ще пита:

- Защо забравихте заветите на тия, които напоиха с кръвта си родната земя и ви дариха свободата? Защо не се проникнахте от идеализма, честността и себеотрицанието на тия, които сред отровния дим на влашките кръчми, сред студа и лишенията на вятърните мелници, пропиляваха своята младост, служейки на един възвишен идеал?

Вие всяка година се карате, спорите: „кому принадлежи той”, раздърпвате ме и ми оскубвате брадата, в желанието си насила да вкарате исполинския ми дух в някакви идейни клетки, но позволете ми да ви запитам: моите идеали са ли и ваши? Моята вяра е ли и ваша?

Как ще му отговарят чедата на Балкана, не зная. Но едно аз зная:

- Всяка година ще шумят букаците и ще разказват скъпата легенда за подвига и смъртта на героя. Балканът ще пее хайдушката си песен, а размирният дух на Ботьова ще броди по голите планински чукари и ще гърми бунтовният му глас:

- Давайте повече свобода, давайте повече светлина, давайте повече волен живот!

——————————

в. „Варненски новини”, г. 25, бр. 5829, 11.11.1936 г.