ТРИЧКОВЦИ
Съвестта на бай Тричко беше измачкана и износена дотолкова в следвоенните години, че един ден той реши да я захвърли на бунището.
- Без съвест днес по-добре и по-леко се живее… - утеши се бай Тричко и се хвана в хорото на живота.
Започна да навлича върху себе си идейни одеяния. През време на Стамболийски той се кичеше с червени лентички и говореше наляво и надясно против диктатурата на простащината. Той посвети всичките си знания и целия жар на своите 25 години, за да разчисти пътя за идването на диктатурата на пролетариата.
- Диктатурата на пролетариата ще премахне класовите противоречия и ще подготви почвата за безкласовото общество - говореше с въодушевление по митингите и по площадите бае Тричко.
Но след 9 юний, за да запази кожата си невредима, бай Тричко побърза да се сдобие с членска карта от Демократическия сговор и започна да пише статии в официоза:
- „Пред политическите погледи на българските граждани се разкриват светли хоризонти! Над измъченото родно небе грейна ново слънце…”
Той стана доверено лице на един висш полицай и започна да издава бившите си другари по идеи.
Сетне, след като над страната задуха друг вятър, бай Тричко като човек, който се е освободил от тормоза на съвестта, стана ляпчевист и се отрече, подобно на Св. Петър, от своя „учител” Цанков.
А след победата на Народния блок, бай Тричко обяви кръстоносен поход на „всички узурпатори на народните свободи”, „Банкеро народняко-сговоро-кървавата диктатура падна най-сетне под напора ни свещения народен гняв. Глас народен, глас Божий… ” - писа той на 10 юний в един обеден партиен вестник, членуваше едновременно и в земеделската и в демократическата и в либералната партии.
Шеташе из канцелариите между телефончетата, разписваше се всеки месец из общинските регистри и получаваше конските си дажби.
А и подир 19-то майската буря, замаяла много глави, в душата на бай Тричко не настъпи никакъв смут, защото… отдавна той нямаше и душа.
Веднага той излезе c обширна статия в един вестник с многохиляден тираж и дебело подчерта: „Спасението на страната е в силния юмрук”.
И като компетентен бай Тричко биде призован от новите управници да види основите на новата държавна сграда.
От поклонник на свободно проявената народна воля, като най-добър съдия, на всяко едно обществено проявление, бай Тричко стана глашатай на авторитарната държава.
Сега навярно ще полюбопитствате, драги граждани:
- Какво става с тоя бай Тричко?
- Бъдете спокойни, бай Тричко притежава богат гардероб и за всеки един ден има по нов костюм, изработен от последните политически идеи -отличен плат за нашето модерно време. Той се е презастраховал против всички бъдещи политически катаклизми и изненади. Но, може би, под напора на вашето любопитство, драги граждани ще поискате да узнаете отгде е тоя странен бае Тричко.
Тричковщината, драги граждани, се среща, навсякъде, където има живот без съдържание, без принципи, без идеи и където съвестта е проводена патки да пасе. Но не съм съгласен с поета, който пък твърди: „…вредом, где българин живее…”
Не, това е жестоко и обидно.
—————————–
в. „Варненски новини”, г. 24, бр. 5645, 11.05.1936 г.
