Тоню Бербатев

Разговаряли ли сте някога с някой столичанин за културния живот, творческия подем и за дарованията на провинцията? Ако да, вие сигурно сте забелязвали по лицето на вашия събеседник да пробягва една подигравателна усмивка. Усмивка и високомерие - това е отношението на столицата към провинцията.

- Провинция и културен живот! Остави, моля ти се, не ме разсмивай. Това е все едно и също - Абисиния и цивилизация, така ми отговори веднъж един столичанин - литератор, мой добър приятел.

За съжаление, така мислят и мнозина, скъсали отдавна с провинцията и затворили се в своята индивидуална черупка.

Забравя се от всички, че нашите именити хора, оставили бразди в нивата на духовния живот, са се родили и расли всред „дълбоката провинция”

Та посочете ми вие, господа, които наричате себе си столичани, поне един голям писател, политик, общественик, лекар, публицист или инженер, който да не е възмъжал сред упойващия роден чернозем?

Посочете ми имена на мъртви и живи духовни първенци, които да не са вдишвали през детските си години мириса на цветните полета, да не са се къпали в пот под жарките лъчи на слънцето и да не са гризали коравия залък на немотията?

А кой през мрачните времена на робството поддържаше в душите свещения пламък на свободата? Кой с пушка в ръка обхождаше Балканите, и мъстеше за погазените народни правдини и свободи? Кой развяваше знамето на хайдутството и биеше камбаните на бунта?

Не бяха ли синовете на малките еснафски градове и села - синовете на „провинцията”? Ах тая латинска дума, колко хубаво би било ако не я познаваше нашия език!

Толкова скоро ли се забравиха тия години? А провинцията и днес продължава да живее свой духовен живот, само че тия от столичаните, които искат да виждаме около челата им някакво несъществуващо сияние, са противници на демократизираното изкуство.

В провинцията излизат много вестници - ежедневници, седмичници, литературни, научни списания.

Провинцията има своите творци, имената на които вече прескачат тесните граници на околността и се налагат на вниманието на българския читател. В страниците на провинциалния печат неспокойно пулсира вярно отразения днешен живот, диша една широка човечност и шуми, подобно на пролетен поток, жаждата за един по-сърдечен свят.

Преди няколко дни се появи една антология на писателите и поетите от провинцията, издание на „Светлоструй”. В страниците на тоя сборник описва се бодрия марш на 58 писатели и поети от провинцията.

Сам Стилиян Чилингиров, познат столичен писател, оценява така делото на „Светлоструйци”:

„Лично за себе си мога да кажа, че и аз се гордея с много от работите в тоя така грижливо съставен сборник. На цветосъбранието желая широко разпространение.”

Един писател столичанин, един единствен измежду толкова столични писатели, поема защитата на творческа провинция, защото той е убеден, че ние всички, които се китим с блясъка на столицата, заслепени от него, забравяме, че до един сме синове на същата тая провинция…

Провинцията носи в столицата едновременно и здравия кълн и потребния тор за неговия растеж.

Щом е така, провинцията иска вече едно по-друго отношение. Да се създадат добри условия и за провинциалния създател на духовни ценности. Да се тури точка на това изкуствено разделяне на „столични” и „провинциални” творци. Провинцията е давала и продължава да дава своя скромен дял в общата българска духовна съкровищница.

Еднакви грижи към всички, еднакви облаги за живеещите в столицата, и за тия от провинцията.

Провинцията за нас е била и си остава един непресъхващ извор на здрави творчески сили.

——————————

в. „Варненски новини”, г. 25, бр. 5795, 8.10.1936 г.