Тоню Бербатев

Царувал си султанът, царувал си и си гледал рахатлъка. Дълги години още той би продължавал спокойно да си пуши с наргилето и да дреме под сенките на султанските градини, ако една сутрин великият везир не бе го разтревожил със своя рапорт:

- Падишахъм, в хазната постъпленията намаляват.

И стреснал се султанът. Дълго мислил той какво да направи, че пак да потече златният поток от жълтици в държавната хазна.

И като не можал да измисли друго, взел, че обложил народонаселението с нови и тежки данъци.

А за да провери как народът ще посрещне новите наредби, султанът заповядал на великия везир да се облече като обикновен гражданин и да тръгне сред народа.

След време везирът се завърнал в двореца и докладвал на султана:

- Лошо, лошо, падишахъм! Народът нито пее, нито се смее, а мълчи. По цял ден работи и мълчи. Не е на добро.

- Още данъци, с нови данъци го обложете - заповядал султанът.

Везирът го погледнал, зяпнал от почуда, но не смеел да възрази, зер думата на султана е била закон.

Минало известно време, султанът пак заповядал на везира да тръгне из народа и да види какво е неговото настроение,

- Падишахъм, лошо, много лошо! Народът денем и нощем работи, сух комат само гризе и пак не може да върже двата края.

- Данъци, нови данъци - гласял отговорът на султана.

И за трети път везирът отива сред народа.

- Падитахъм, народът е ударил на пиянство и веселие. Цял ден пее, пие и нищо не работи и с една дума…

- Спрете, премахнете извънредните данъци - прекъснал го султанът. -

Щом народът пие и се весели, а нищо не работи, никакви данъци не мисли и да плаща.

2.
Веднъж султанът, след като се избанил, потърсил пешкира си да се изтрие. Тук пешкир, там пешкир - няма никакъв пешкир. Тогава султанът, силно ядосан, извиква двама от охраната са и им заповядва на всяка цена да намерят крадеца на пешкира.

След дълги търсения телохранителите намират пешкира в бохчата на теляка. Докарват теляка пред султана.

- Куче, как не те досрамя! Нима с един нищо и никакъв пешкир щеше да станеш богат. Кажи, защо го открадна? - провикнал се султанът.

- Падишахъм! Светиньо на правоверните - извикал и паднал на колени бедният теляк - смили се над невярното си куче, което, за да спаси един живот извърши тоя грях.
Падишахъм, имам болно дете, което от три години не може да се повдигне на крака.

Ходих при много хекими, но никакви лекарства не помогнаха. Тогава Азис Ходжа ме посъветва да открадна от някой честен човек един пешкир и да го сложа под възглавницата на детето и то щяло да оздравее.

Крадях много пешкири, ала стопаните им се оказаха все нечестни хора, тогава реших, че само пешкирът на султана ще помогне на болото ми дете и… откраднах.

- Хайде, иди си и на друго място търси честен човек. И моят пешкир не ще помогне на твоето болно дете.

Преразказва: Тоню Бербата

——————————

в. „Варненски новини”, г. 24, бр. 5594, 20.03.1936 г.