ПУБЛИКАТА
Завчера се уверих за лишен път, че публиката е пъстро сборище от много наивни човешки същества. Помами ги хитро, погъделичкай ги по някои интимни кътчета, хвърли им пред очите афиши с примамващи заглавия и седни и гледай сеир.
„Защо жената изневерява”, „Какво нещо е женската ревност”, „Как и колко да обичаме”, „Що е любов и любовна мъка”, „Как да ни се роди момченце” и пp. и пр.
Всички ще се вдигнат, старчета с голи черепи, стари моми, гимназистки, млади момичета, солидни наглед господа, шавливи съпруги, съпрузи рогоносци и пр. и пр.
Mястo няма да остане незаето в залите.
Живеем в едно наистина болно време. Дейното невежество е разпасало своя пояс и е ударило право през просото. Пълна безотговорност и липса на всякаква самокритика.
Застава на катедрите това невежество, гримирано с повърхностни познания, начервило се с чужди мисли, което то едва ли може да смели, и ти говори с една учудваща самоувереност за различни неща.
А публиката? О, на тая наивна и търпелива публика дай й само еротични заглавия, спомени и нещо за сексапил, за ревност, любов и изневяра и ти ще я имаш.
Да открия една малка скоба - говоря за безкритичната, „простоватичката” публика, другата не я закачам, защото рядко я срещам. Тя пък е прекалено сериозна. „Да посещават сказки тия, които има още да се учат”.
Не става реч за тая публика, която всичко знае, всичко е изучила и всичко проумяла. Може би не е проумяла само тая проста истина, че от сериозното до манячеството крачката е само една.
Но да не се отплесвам. Юрнало се е това дейно невежество, развяло е шарфа на своята глупост, разплело е косите на нахалството си и ти се навира в очите.
Ех, какво да се прави, драги, такава е глупостта. За нея няма ограничителни мерки. Но публиката, публиката?
Ах, тая публика, просто да й вдигнеш ризката и здраво да я наложиш, загдето поощрява глупостта на дейното невежество.
——————————
в. „Варненски новини”, г. 27, бр. 6270, 30.01.1936 г.
