ХЪШОВЕ
Варненският общински театър изнася вече дни наред драмата на Вазов „Хъшове”. Поради заминаване не можах да гледам постановката на режисьора Черкезов и играта на актьорите и, следователно, няма да пиша критически бележки.
Затова пък, днес ще ви занимая с хъшовете в живота.
Потърсите ли в кой да е речник на чужди думи обяснението на „хъш”, вие ще прехвърляте страничките на малкото книжле, ще се ровите в ситните редове и неоснователно ще обвинявате в недобросъвестност и неосведоменост съставителите на тия словесни помагала.
Наистина, вие няма да намерите в реда на непознатите думи търсената от вас, но затова най-малко еж синовни авторите на речниците, защото „хъш” си е чисто нашенска дума.
Покрай героизма, патоса и възвишеността, тя придава и известна романтика на предосвободителната епоха.
Хъшове са били наричани всички ония голтаци, които са се отричали от лично щастие, живели са безрадостния живот на прокудените от бащино огнище и са били винаги пияни от идеите за свобода, правдини и народно благополучие.
Чорбаджиите, търговците и всички ония, на които е било „широко около шиите” са наричали още хъшовете безделници, нехранимайковци, чапкъни и луди глави.
Но благодарение на тия чапкъни и нехранимайковци, свободата разля лъчите на своето огнено слънце над угарите на една измъчена земя.
Сетне думата хъш започна по-рядко да се среща в нашия език.
Но не бива да се мисли, че гордитe рицари на свободата изчезнаха от страната ни. Не, но те биваха наричани вече с нови имена: писатели, актьори, художници, поети, журналисти и много други идеалисти „пленници на орис вечно зла”.
Тия съвременни „хъшове” са в постоянен конфликт с парите, хазаите, бакалите и ресторантьорите, но въпреки всичко това градят духовното величие на своята страна.
Я си представете за момент каква духовна тъмница би представлявал живота без тия кандила.
Повлечени от потока на дребнавите сметчици, търговските сделки и личните интереси, народите без светлината на рицарите на духа, не биха никога познали магията на мисълта.
Зная един писател, който пише по три хиляди думи на ден, натрупал е купища ръкописи, но винаги остава гладен и без пукнато петаче в джоба.
Често са го упреквали тия, които не могат да го разберат:
- Защо не станеш писар в селска община? Тогава ти ще имаш и пари, и спокойствие, и дом, или пък:
- По-добре да пишеш листовете в някой ресторант и ти ще си много по- добре, - ще имаш всеки ден топъл борш и порция стар фасул - отколкото да служиш на изкуството, което най-после ще те прати по просия.
Но писателят, който живее в тясната килия на таванския етаж, плюе на тоя практицизъм, защото е създател на духовни ценности, а те живеят през вековете и струват повече, отколкото порция стар фасул,
Всека вечер вие отивате на театър, разполагате се удобно в ложите и с нетърпение очаквате вдигането на завесата. Вие очаквате да се появят на светлата рампа комичния актьор или трагика, да ви поразсмеят или да ви доставят няколко минути силни преживявания и усещания.
След това се разотивате, смеете се по улиците, коментирате, живеете дни наред със създадените сценични образи, но забравяте актьоpa, който, смъкнал маската, грима, червилото и пудрата от лицето си, започва да живее своята индивидуална трагедия.
Ежедневно вие си купувате по няколко вестници, четете за развиващите се боеве в Испания, узнавате за коронясването на афганистанския крал, научавате всички подробности около вчерашната кървава драма на улицата, знаете как киха Бригита Хелм, как папата си прави маникюра и редица още родни и международни новини, но помисляли сте за събирачите на тия, които сред дъжд от куршуми пробягват от сектор на сектор в театъра на гражданската война в Испания, за да ви поднесат на другия ден смайващи подробности по испанските събития?
Знаете ли с колко мъки, с колко извъртания, понякога с лъжи и с измами, вестникарите се добират до новината, която вие на другия ден ще прочетете само за едно левче, а след това в прочетения вестник навярно, ще увиете непрани чорапи?
И какво получават тия събирачи на духовна храна от живота? Плесници, ритници, лишения.
Това са само няколко зърна от броеницата на съвременните хъшове.
Вчера и днес хъшовете са, които озонират живота, които коват идеите, творят храмовете на духовната култура и служат всецяло на колектива.
Животът за тях не е песен. Пътят им е осеян с тръни и бодли. Те познават камшика на бедността и все пак следват пътя на своето призвание, защото те знаят своята цена.
Маршът на суетата, глупостта и високомерието ще отшуми и ще се забрави, а те - инженерите на духа - ще пребъдат.
Човечеството ще премине по пътеките, начертани от мисълта, към прогреса и към лазурните брегове на утрешните дни.
Дерзайте, хъшове, „пленници на орис вечно зла”.
——————————
в. „Варненски новини”, г. 25, бр. 5810, 23.10.1936 г.
